Антим Йованопулос
| Антим Άνθιμος | |
| гръцки духовник | |
 | |
| Роден |
1830 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Религия | православие |
Антим (на гръцки: Άνθιμος) е гръцки духовник, архимандрит, игумен на Сливенския манастир и деец на гръцката въоръжена пропаганда в Македония.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е като Антимос Йованопулос (Άνθιμος Γιοβανόπουλος) в 1830 година в костурското погърчено село Костараджа, тогава в Османската империя. Баща му Йован (Янис) е от Костараджа, а майка му е от Горенци. Учи първоначално в родното си село, а след това се замонашва в Сливенския манастир „Свети Николай“. Става игумен, а скоро костурският митрополит го издига до архимандрит.[1]
По време на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония (1904 – 1908) манастирът, под ръководството на игумена си става убежище на гръцките андарти, воюващи с четите на ВМОРО. Много гръцки андарти споменават в спомените усилията на Антим за гръцката кауза. На 8 март 1905 година манастирът е изгорен от български чети, а игуменът Антим Сливенски и монахът Дамян Х. Тоскос са убити.[2][3][4][1] Като отмъщение през май гръцки чети нападат съседното село Жупанища.[5] Антим е обявен за агент от I ред.[6]
На 15 октомври 2004 година по повод 100 години от смъртта му архиепископ Христодул Гръцки открива паметна плоча в Сливенския манастир и бюст в двора на църквата „Свети Димитър“ в Ново Костараджа.[1]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г Ο εθνομάρτυρας Αρχιμανδρίτης Άνθιμος Γιοβανόπουλος († 1905) // Φως της Καστοριάς, 25 ноември 2011. Посетен на 18 юли 2015.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 211.
- ↑ Каравангелис, Германос, „МАКЕДОНСКАТА БОРБА (СПОМЕНИ)“, приложение към „ВАСИЛ ЧЕКАЛАРОВ, ДНЕВНИК 1901-1903 г.“, Ива Бурилкова, Цочо Билярски, ИК „Синева“ София, 2001 г., стр. 359.
- ↑ Φως της Καστοριάς. Ηλεκτρονική Πολιτιστική Επιθεώρηση. Παρασκευή, 25 Νοεμβρίου 2011. Посетен на 31 декември 2011.
- ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 177 – 178.
- ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 84. (на гръцки)
