Апостол Кисьов
| Апостол Кисьов | |
| български фолклорист и музикален педагог | |
| Роден |
18 ноември 1924 г.
|
|---|---|
| Починал | 27 февруари 2007 г.
|
| Учил в | Пловдивска духовна семинария |
Апостол Кисьов е български фолклорист и музикален педагог, създател на оркестър „100 каба гайди“.
Апостол Кисьов е роден е на 18 ноември 1924 г. в село Стойките, Смолянско. Първоначално работи като учител в родното си село, след като е завършил образование в Пловдивската духовна семинария. През 1948 г. по негова инициатива се основава фолклорен хор в село Стойките, а през 1956 г. той вече е ръководител на хор за изворно пеене в град Девин.[1] Дядото на Кисьов е народен певец и той като наследник на името му също е певец, но за съжаление, не умее да свири на гайда. През 1951 г. е изключен от редовете на Българската комунистическа партия поради духовното му образование като мотив.[2]
Смята се, че той възражда гайдарството в Родопите, като създава десетки школи по каба гайда в различни населени места. Обикаля тютюневите села и миньорските градчета из този планински край и намира хора, умеещи да свирят на гайда.[2] Тъй като те не могат да четат нотите, създава уникална пръстова система за дирижиране. През 1961 г. Кисьов основава гайдарския оркестър „100 каба гайди“ и е негов ръководител повече от 25 години. Първата концертна изява на оркестъра е на събора „Рожен“ в едноименното село през същата година. Някои хора наричат гайдарския му състав „Чудото на Рожен“. През 1970 г. създава и Детски гайдарски оркестър, както и Детско-юношески ансамбъл в Смолян.[1]
Апостол Кисьов от 1955 г. е диригент на читалищния фолклорен ансамбъл „Катя Ванчева“ към Народно читалище „Родопска просвета – 1923“ град Девин. С този състав се пвявяа на Международния фолклорен фестивал в град Охрид, където печелият голямата награда, а на първия събор-надпяване „Рожен '61“ се представя с „Родопска сватба“. Негова е първата поставена самодейна оперета „Нашите герои“, по текст на Василка Герзилова и негова авторска музика. В това читалище е сътрудник на първата в страната Детската музикална школа за народни инструменти – гайда, тамбура и кавал.[2]
През 1972 г., на провеждащия се пореден Роженски събор, майсторът дирижира хор от 3500 души, съпровождани от 300 гайдари от всякакви възрасти. Събитието е възприемано като уникално и предизвиква широко отразяване в българските и международни медии, както и сред чуждестранните специалисти-фолклористи. През 1981 г. има създадени от Кисьов вече 30 кръжока по изучаване на гайда с повече от 460 участници в тях.[1]
На родопският гайдар е наречен Националния гайдарски събор „Апостол Кисьов“, провеждащ се в село Стойките, където има и изграден негов паметник.[3]
Умира на 27 февруари 2007 г.
Самостоятелна дискография[редактиране | редактиране на кода]
| Дискография | |||||
|---|---|---|---|---|---|
| Заглавия | Лейбъл | Година на издаване | |||
| Родопски песни | Балкантон | 1989, Vinyl, LP[4] | |||
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Апостол Кисьов // 1333.bg. Посетен на 29 август 2023.
- ↑ а б в Апостол Кисьов // literaturensviat.com. Посетен на 29 август 2023.
- ↑ Четвърти национален гайдарски събор „Апостол Кисьов“ в с. Стойките // shirokalaka.net. Посетен на 29 август 2023.
- ↑ Апостол Кисьов // discogs.com. Посетен на 29 август 2023.