Артавазд II

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Артавазд II
'Цар на Велика Армения'
ArtavasdesII.jpg
Лични данни
Управление 53 – 34 пр.н.е.
Починал 31 пр.н.е.
Предшественик Тигран II Велики
Наследник Арташес II
Семейство
Династия Арташесиди
Баща Тигран II
Майка Клеопатра от Понт
Потомци Арташес II
Тигран III

Артавазд II (на арменски: Արտավազդ Երկրորդ) е цар на Велика Армения от 53 до 34 пр.н.е. Той наследява баща си Тигран Велики. Артавазд е съюзник на Рим, но когато Ород II от Партия нахлува в Армения и побеждава римският генерал Марк Лициний Крас в последвалата битка при Кара през 53 пр.н.е., Артавазд е принуден да се присъедини към партите. Той дава сестра си за съпруга на Пакор I — син и наследник на Ород II.[1]

През 36 пр.н.е римският генерал Марк Антоний нахлува в Армения и Артавазд отново сменя страните (преминава към римляните), но след като Антоний напуска Армения и се насочва към Медия Атропатена, арменския цар веднага се отказва от приятелството си с Рим.[2]

През 34 пр.н.е. Марк Антоний планира нова инвазия в Армения. Първоначално праща своя приятел Квинт Делий, който предлага да се сключи годеж между 6 годишния син на Антоний, Александър Хелиос и дъщерята на Артавазд, но царя отказва.[3] След това триумвира се насочва към Западна Армения и привиква Артавазд в Никополис (Nicopolis) за да обсъдят плановете за нова война срещу партите. Арменският цар не откликва на искането и не идва в Никополис. След отказа, римляните бързо се насочват към арменската столица Арташат. Пленяват царя, след което прекарват известно време в областта, като се надяват да получат голям откуп за Артавазд. Но вместо да бъде платен откуп, за цар и наследник е избран най-възрастния син на Артавазд — Арташес II. След като и Арташес губи битка от римляните, той е принуден да бяга при партите. В крайна сметка Антоний се връща в Александрия, като взима със себе си вече бившия арменски цар Артавазд.[4]

Арменският цар и неговото семейство, оковани в златни вериги, участват в триумфа на Антоний. Клеопатра очаква генерала седнала на златен трон, но Артавазд отказва да се поклони пред нея (проскинезис — от гръцки това означавало поклон до земята пред царя).[5]

В миналото арменския цар е бил враг на съименника си — Артавазд I от Медия Атропатена, който е съюзник на Антоний. След битката при Акциум (31 пр.н.е.), Артавазд е екзекутиран по заповед на Клеопатра и главата му е изпратена на Артавазд I от Медия Атропатена — като знак на приятелство и за да си осигури неговата подкрепа.[6]

Според Плутарх, Артавазд е бил образован човек, който се интересувал от гръцка трагедия и история.[7]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Плутарх, Живота на Крас 19; 22; 33.
  2. Плутарх, Живота на Антоний 37–39; Дион Касий, Римска история 49.25
  3. Дион Касий, Римска история 49.39.2
  4. Дион Касий, Римска история 49.39.3 – 49.40.1
  5. Дион Касий, Римска история 49.40.3-4; Велей Патеркул, Римска история 2.82.4; Плутарх, Живота на Антоний 50.6–7
  6. Дион Касий, Римска история 51.5.5; Страбон, География, книга 11, стр. 532
  7. Плутарх, Живота на Крас 33

Източници[редактиране | edit source]

Предшественик
Тигран II
Царе на Велика Армения
5334 пр.н.е.
Приемник
Арташес II