Артавазд II
| Артавазд II | ||
|---|---|---|
| Цар на Велика Армения | ||
| Управление | 53 – 34 пр.н.е. | |
| Починал | 31 пр.н.е. | |
| Предшественик | Тигран II Велики | |
| Потомци | Арташес II Тигран III |
|
| Наследник | Арташес II | |
| Династия | Арташесиди | |
| Баща | Тигран II | |
| Майка | Клеопатра от Понт | |
Артавазд II (на арменски: Արտավազդ Երկրորդ) е цар на Велика Армения от 53 до 34 пр.н.е. Той наследява баща си Тигран Велики. Артавазд е съюзник на Рим, но когато Ород II от Партия нахлува в Армения и побеждава римският генерал Марк Лициний Крас в последвалата битка при Кара през 53 пр.н.е., Артавазд е принуден да се присъедини към партите. Той дава сестра си за съпруга на Пакор I — син и наследник на Ород II.[1]
През 36 пр.н.е римският генерал Марк Антоний нахлува в Армения и Артавазд отново сменя страните (преминава към римляните), но след като Антоний напуска Армения и се насочва към Медия Атропатена, арменския цар веднага се отказва от приятелството си с Рим.[2]
През 34 пр.н.е. Марк Антоний планира нова инвазия в Армения. Първоначално праща своя приятел Квинт Делий, който предлага да се сключи годеж между 6 годишния син на Антоний, Александър Хелиос и дъщерята на Артавазд, но царя отказва.[3] След това триумвира се насочва към Западна Армения и привиква Артавазд в Никополис (Nicopolis) за да обсъдят плановете за нова война срещу партите. Арменският цар не откликва на искането и не идва в Никополис. След отказа, римляните бързо се насочват към арменската столица Арташат. Пленяват царя, след което прекарват известно време в областта, като се надяват да получат голям откуп за Артавазд. Но вместо да бъде платен откуп, за цар и наследник е избран най-възрастния син на Артавазд — Арташес II. След като и Арташес губи битка от римляните, той е принуден да бяга при партите. В крайна сметка Антоний се връща в Александрия, като взима със себе си вече бившия арменски цар Артавазд.[4]
Арменският цар и неговото семейство, оковани в златни вериги, участват в триумфа на Антоний. Клеопатра очаква генерала седнала на златен трон, но Артавазд отказва да се поклони пред нея (проскинезис — от гръцки това означавало поклон до земята пред царя).[5]
В миналото арменския цар е бил враг на съименника си — Артавазд I от Медия Атропатена, който е съюзник на Антоний. След битката при Акциум (31 пр.н.е.), Артавазд е екзекутиран по заповед на Клеопатра и главата му е изпратена на Артавазд I от Медия Атропатена — като знак на приятелство и за да си осигури неговата подкрепа.[6]
Според Плутарх, Артавазд е бил образован човек, който се интересувал от гръцка трагедия и история.[7]
[редактиране] Бележки
- ↑ Плутарх, Живота на Крас 19; 22; 33.
- ↑ Плутарх, Живота на Антоний 37–39; Дион Касий, Римска история 49.25
- ↑ Дион Касий, Римска история 49.39.2
- ↑ Дион Касий, Римска история 49.39.3 – 49.40.1
- ↑ Дион Касий, Римска история 49.40.3-4; Велей Патеркул, Римска история 2.82.4; Плутарх, Живота на Антоний 50.6–7
- ↑ Дион Касий, Римска история 51.5.5; Страбон, География, книга 11, стр. 532
- ↑ Плутарх, Живота на Крас 33
[редактиране] Източници
- Плутарх, Живота на Крас.
- Дион Касий, Римска история.
- Тази статия включва текст от Encyclopædia Britannica Eleventh Edition, която днес е обществено достояние.
| Предшественик Тигран II |
Царе на Велика Армения 53 — 34 пр.н.е. |
Приемник Арташес II |