Асен Стоичков
| Асен Стоичков | |
| Звание | Полковник |
|---|---|
| Години на служба | 1920 – 1935 1944 – 1947 |
| Служи на |  България |
| Род войски |  Българска армия |
| Военно формирование | 14-и пехотен полк 1-ва пехотна дружина 6-а пехотна дивизия 15-и пехотен полк 11-и пехотен полк 1-ва бронирана бригада |
| Командвания | 7-а пехотна дивизия |
| Битки/войни | Втора световна война |
| Образование | Национален военен университет |
| Дата и място на раждане | 9 декември 1899 г. (стар стил)
|
| Дата и място на смърт | 25 май 1981
|
Асен Стоилов Стоичков е български офицер, полковник.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Асен Стоичков е роден на 9 декември 1899 година в пернишкото село Калище. През 1920 година завършва Военното училище в София, а през 1934 година и Военната академия. Служи в 14-и пехотен македонски полк, след което през 1925 г., е назначен на служба в 1-ва пехотна софийска на Н.В. Княз Александър I дружина. Със заповед от Министерството на войната (МВ) №70 от 1930 г. е назначен за командир на рота от интендантската дружина на 6-а пехотна бдинска дивизия, след което съгласно заповед №87 МВ от същата година е назначен за командир на рота от 15-и пехотен ломски полк.
През 1931 г. е на служба във Военна академия (заповед от МВ №213), а от 1932 г. (заповед от МВ №83) е командир на рота от 11-и пехотен сливенски полк. През 1935 г. съгласно заповед от МВ №135 служи в Щаба на армията, а същата година съгласно Царска заповед №50 е уволнен за антимонархически настроения.
След 9 септември е върнат в армията и става интендант на 1-ва бронирана бригада. След това е комендант на София. От 14 март до 10 април 1945 година е временен командир на 3-та пехотна балканска дивизия. След Втората световна война става командир на 21-ва пехотна дивизия. През 1946 година е бил командир на 7-а пехотна рилска дивизия. Награждаван е с орден „Свети Александър“, III степен, с мечове. Уволнява се през 1947 година[1]. Арестуван е 29 април 1951 г. по подозрение за участие в преврат за сваляне на правителството на ОФ и присъединяване на България към лагера на капиталистическите страни.[2]
Военни звания[редактиране | редактиране на кода]
- Подпоручик (4 октомври 1920)
- Поручик (27 ноември 1923)
- Капитан (30 октомври 1930)
- Подполковник (октомври 1939)
- Полковник (14 септември 1943)
Награди[редактиране | редактиране на кода]
- Царски орден „Свети Александър“, III степен, с мечове
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 136
- ↑ Държавна сигурност и офицерите от БНА (1944 – 1960 г.), Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, 2014, с.1302
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 5 и 6. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 264, 265.
