Асцидии
| Ascidiacea | |||||||||||||
 Halocynthia sp. |
|||||||||||||
| Класификация | |||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
|
|||||||||||||
| Научно наименование | |||||||||||||
 AscidiaceaNielsen, 1995 |
|||||||||||||
| Разреди | |||||||||||||
| Обхват на вкаменелости | |||||||||||||
|
|
|||||||||||||
Асцидиите са клас в подтип Tunicata обединяващ както самостоятелни, така и колониални форми. По-голяма част от представителите водят прикрепен начин на живот във възрастно състояние, но има и свободноплаваши видове. [2] Асцидиите се характеризират с твърда външната туника изградена от полизахарида туницин, която в сравнение с тази при другите туникати е по здрава.
Асцидиите се срещат по целия свят, обикновено в плитка вода със соленост над 25‰ . Докато членовете на Thaliacea и Larvacea плуват свободно като планктон, повечето асцидии остават здраво прикрепени към субстрат, като скали и черупки.
Познати са 2300 вида асцидии в три основни форми: единични асцидии, социални асцидии, които формират общности, като се свързва в основата си и съставни асцидии, които се състоят от много малки индивиди (всеки индивид се нарича зооид) образуващи колонии до няколко метра в диаметър.
Асцидиите се хранят, като поемат вода през устния си сифон. Водата влиза в устната кухина и фаринкса, преминава през слуз покрити с хрилни цепки (наричан също фаринксна стигмата) във водна камера, наречена атриум, след това излиза през предсърднен сифон.
Източници [редактиране]
- ↑ A new metazoan from the Vendian of the White Sea, Russia, with possible affinities to the ascidians. // Paleontological Journal 46. 2012. DOI:10.1134/S0031030112010042. с. 1.
- ↑ Пешев, Даниело. Зоология на гръбначните животни. София, Булвест 2000, 2002. ISBN 954-18-0278-8. с. 27.
