Бено Юнеман

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Бено Юнеман
немски композитор
Роден
Починал
21 юли 2011 г. (87 г.)
Бено Юнеман в Общомедия

Бено Юнеман (на немски: Benno Jünemann; р. 1 април 1924 г. в Мерзебург, Саксония-Анхалт; п. 21 юли 2011, Люденшелд) е немски композитор, хоров диригент, органист и педагог. Учи немска литература и музика (пиано) в университета в Лайпциг, учител в Илменау, Тюрингия, 1957 г. в Людингаузен, Мюндстерланд, а от 1959 г. в Плетенберг, Зауерланд, Северен Рейн-Вестфалия.[1]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

  • Автор е и съставя музика по „Песен на любовта“ (Das Hohelied der Liebe) от ап. Павел: Вяра, Надежда и Любов, 2004
  • Песен за Свети Франциск от Асизи в четири части за смесен хор, орган, сопран и бас соло през 1995 г.
  • Песен по стихотворенията от Теодор Щорм в четири части за смесен хор
  • „Славеят“ от Теодор Щорм в четири части за смесен хор
  • „Не гледайте какво правят другите“ от Кристиан Моргенщерн за смесен хор
  • Песен по Псалм 126

Текст на Das Hohelied der Liebe[редактиране | редактиране на кода]

  1. Коринтяни 13
    1. Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед що звънти, или кимвал що дрънка.
    2. И ако имам пророческа дарба, и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, тъй щото и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм.
    3. И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползува.
    4. Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее,
    5. не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло,
    6. не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината,
    7. всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.
    8. Любовта никога не отпада; другите дарби, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати.
    9. Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме;
    10. но когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати.
    11. Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствувах, като дете разсъждавах; откак станах мъж, напуснал съм детинското.
    12. Защото сега виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава ще ги видим лице с лице; сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и съм бил напълно познат.
    13. И тъй, остават тия трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта.

В музиката[редактиране | редактиране на кода]

Hohelied der Liebe[2] е композирана за смесен хор песен в четири части от Бено Юнеман. През 2004 година е включена в албума с аранжимент на Лакримоса Lichtgestalt от 2005. Текст Апостол Павел, музика и аранжимент Тило Волф[3] със съпровод на Лондонския симфоничен хор и оркестър.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Benno Jünemann // plettenberg-lexikon.de. Архивиран от оригинала на 2022-01-25. Посетен на 11 септември 2022.
  2. ↑ „Hohelied“ е лутеранското име на старозаветната книга „Песен на песните“
  3. ↑ Lacrimosa – Lichtgestalt // discogs.com. Посетен на 11 септември 2022.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Бено_Юнеман&oldid=12006231“.