Бернски зененхунд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Бернски зененхунд
Бернски зененхунд
Представител на породата
Характеристики
Ръст 58-71 см
Тегло 26-47 кг
Произход
Страна Флаг на Швейцария Швейцария
Класификация МФК
Група 2
Секция 3
Номер на стандарт 45
Бернски зененхунд в Общомедия

Бернският зененхунд (на немски: Berner Sennenhund), наричан понякога бернско планинско куче, е порода кучета, произхождаща от Швейцария. Историята ѝ датира от над 2 000 години. Селектирана е в района на днешния град Берн, откъдето идва и нейното име. Днес като туристическа атракция в някои швейцарски градове представители на породата теглят леки каручки, изпъстрени с цветя.[1]

История[редактиране | edit source]

Според изследванията породата е получена от кръстосването на римските молоси с местни овчарски кучета преди около 2 000 години.[2] Породата е използвана главно за паша и охраняване на стадата добитък. В миналото тя е наричана "дюрбехлер" по името на малкия град Дюрбах, където са създадени трицветните екземпляри.[3] Използвани са много през Средновековието, но в началото на 19 век почти изчезват.[2] След това, в началото на 20 век няколко ентусиасти започват да показват представителите на породата по киноложки представления в Берн и през 1907 е основан първия клуб за бернски зененхунди, наречен „Schweizerische Dürrbach-Klub“, който същата година написва първия стандарт на породата. Към 1910 са регистрирани 107 представители на породата.[3] През 1949 бил направен експеримент, включващ кръстосване на бернски зененхунд с нюфаундленд, а през 1990 е добавена кръв на лабрадор ретривър, но резултатите все още не са ясни.[4]

Външен вид[редактиране | edit source]

Бернският зененхунд е сравнително голям и със силна структура на тялото, будно изражение и внушителна външност. Тежи между 26 и 67 кг и е висок 58-71 см. Козината му е мека и лъсава, гъста и средно дълга, като може да бъде права или чуплива.[5] Тя е в черен цвят, но обикновено се срещат бели части по лицето, гръдния кош и лапите, както и червени около очите. Бялата част на гръдния кош понякога е наричана "швейцарски кръст", защото наподобява швейцарското знаме.[6]

Поддръжка на външния вид[редактиране | edit source]

Въпреки че се наблюдава обилно падане на козината при тези кучета, изискванията за поддръжката ѝ не са много големи. Достатъчно е два пъти на седмица да бъде разресвана, а при по-обилно линеене - по-често.[6]

Темперамент[редактиране | edit source]

По характер бернският зененхунд е предан, мил и общителен, което го прави добър домашен любимец като за хора с опит в отглеждането на кучета, така и за такива без. Интелигентен е и се поддава лесно на дресировка. Кучетата от тази порода са спокойни, уравновесени и чувствителни. Понякога мъжките еземпляри се държат надменно и господстващо, докато женските се привързват към един от членовете на семейството и му се подчиняват. Бернските зененхунди се разбират добре с деца и са щастливи, когато те им обръщат внимание. Въпреки това, те са големи кучета и по невнимание могат да наранят по-малките деца. Отношението на зененхунда към хората е различно според самия екземпляр - някои са много резервирани и стоят настрани, а други са приятелски настроени. Разбират се добре с други домашни любимци и затова са подходящи за такива семейства. По-възрастните представители трудно се адаптиат в нов дом. Чувстват се добре в студено време и не обичат жегите.[6]

Здраве[редактиране | edit source]

Кучетата от тази порода живеят между 8 и 10 години, много кратко в сравнение със други породи. Много болести могат да засегнат бернските зененхунди - HD, тумори, проблеми с щитовидната жлеза, кожни алергии и др. Възрастните екземпляри трябва да имат OFA и CERF сертификати.Необходимо е да се уверите и че родителите на вашето кученце имат такива сертификати.7

Източници[редактиране | edit source]

  1. Аманда О'Нийл, Най-добрата книга за кучетата, стр. 30, изд. „Фют“, София, 2004, ISBN 954-625-330-8
  2. а б ((en)) Clark, Anne Rogers и др. The International Encyclopedia of Dogs. Howell Book House, 1995. ISBN 0-87605-624-9. с. 120.
  3. а б ((en)) Bernese Mountain Dog, Berner Sennenhund, Dürrbächler, Vertebrate Animals Department, Naturhistorische Museum Bern (in English)
  4. ((ru)) Бернски зененхунд на zooworld.com.ua
  5. Стандарт на породата
  6. а б в Бернски зененхунд на сайта „kuchetata.com“

Литература[редактиране | edit source]

  • Christiansen, Amy, (2004) A New Owner's Guide To Bernese Mountain Dogs, Neptune City: TFH Publications, ISBN 079382818X, 160 pages.
  • Guenter, Bernd (2004) The Bernese Mountain Dog, Sun City: Doral Publishing ISBN 0-9745407-3-0.
  • Harper, Louise, (2004) Bernese Mountain Dog, Kennel Club Books, ISBN 1593782896, 160 pages.
  • Ludwig, Gerd and Christine Steimer. (1995) The Bernese and Other Mountain Dogs: Bernese, Greater Swiss, Appenzellers, and Entlebuchers: Everything about Purchase, Care, Nutrition, Breeding. Barrons Educational Series Inc, 1995 ISBN 0812091353, 64 pages.
  • Russ, Diane; Rogers, Shirle. (1994) The Beautiful Bernese Mountain Dog Loveland: Alpine Publications ISBN 0931866553, 248 pages.
  • Simonds, Jude, (1990) The Complete Bernese Mountain Dog New York: Howell Book House; ISBN 087605050X, 160 pages.
  • Smith, Sharon Chesnutt (1995) The New Bernese Mountain Dog New York: Howell Books, March, 1995, ISBN 0876050755, 272 pages.
  • Willis, Dr. Malcolm B. (1998) The Bernese Mountain Dog Today New York: Howell Book House ISBN 1-58245-038-2, 184 pages.

Външни препратки[редактиране | edit source]