Българско овчарско куче

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Каракачанска овчарка
Каракачанска овчарка
Характеристики
Ръст мъжки: 65 см -75 см
женски: 60 см - 68 см
Тегло мъжки: 45-55 кг
женски: 35-45 кг.
Произход
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Класификация МФК
Група 2
Секция 2
Номер на стандарт ?
Каракачанска овчарка в Общомедия

Българското Овчарско Куче (БОК) е нова порода създавана в България през последните десет години от любители. За основа в селекцията се използва утвърдената стара местна порода каракачанско куче използвана още от древните траки по нашите земи за охрана на стада и имущество. Сочат се и научни доказателства, че прародителите на породата са били донесени на Балканите от българите при заселването им, поради сакралната роля на кучето в тяхната религия[1]. За постигане на по-висок ръст базовата порода каракачанско куче е кръстосвана със значително по-едри чужди породи като Кавказка овчарка, Средноазиатска овчарка, Московски страж, Санбернар, Ландсир, Нюфаундленд и други едри породи. Получените кръстоски впоследствие са развъждани помежду си за затвърждаване на желаният тип. Българското овчарско куче, е порода кучета, отглеждана предимно за домашен любимец, изложбено презентиране и пазач на имущество. Популацията на породата е призната през 2009 г. от FCI като част от порода Югоизточна европейска овчарка (Ciobănesc Românesc de Bucovina) под патронажа на Румъния и Сърбия. Породата се характеризира с едър до гигантски ръст, гъста космена покривка, уравновесен характер и вярност към стопанина.

Съдържание

Стандарт на породата [редактиране]

Научна, систематична и стопанска класификация [редактиране]

При опит за научно класифициране на породата Българско овчарско куче трябва да се изходи от факта до колко тези животни имат и имат ли въобще различия в своята геномна карта спрямо фенотипно близки до тях породи, разпространени в други райони на Балканския полуостров. За съжаление до настоящия момент подобни изследвания в нашата страна не са правени и всяко едно твърдение би имало хипотетичен, но не и научен характер.

В своето стопанско или ползвателно направление Българското овчарско куче несъмнено влиза в категорията "Кучета пазачи на стада"

Поведение [редактиране]

Преобладаващата отбранителна реакция със силен тип нервна система и уравновесен характер.Най-общо БОК може да се охарактеризира като гордо и властно,недоверчиво към непознати,смело и интелигентно.Тези му качества съчетани с голяма издръжливост,работоспособност,непретнциозност и вярност го определят като незаменим помощник на човека и стадата във всички региони на България.

Предназначение на породата [редактиране]

БОК е за охрана в свободно състояние или в група на стадата селскостопански животни изведени на паша,както и за охрана на ферми,егреци,имоти,домове,вкл.и на други охранявани обекти.Не допуска чуждо присъствие като деиствува смело и без страх.

Отглеждане [редактиране]

Може да се отглежда в широки дворове, с наличие на други животни, като котки например. Повечето БОК лесно свикват с тях, особено ако котките са още малки. Някои дори се привързват към котките от "техния двор", може да лаят по други, непознати котки, като така пазят "своите котки" и личното си пространство.Крайно важна е хигиената. Кучето трябва да бъде задължително ресано и къпано често. Обезпаразитяването също е задължително, за да води кучето ви пълноценен живот.

Обезпаразитяването най-често става чрез хапчета, пудри и спрейове против вътрешни и външни паразити. Ако кучето ви губи апетит, трябва да му давате бирена мая, тя подхранва костите и козината. На опаковката пише колко грама бирена мая се полагат на килограм маса. Ако знаете колко тежи вашето куче, можете да използвате бирената мая, но не прекалявайте с нея! Вашето българско овчарско куче ще бъде щастливо ако се грижите да има чиста среда за живот, да има вода, храна и достатъчно място за игра, да бъде сресано и обезпаразитено.

Конституция и тип висша дейност [редактиране]

В конституционално отношение кучето е с преобладаващ комбиниран груб-здрав тип. Костната система е груба, здрава и масивна. Мускулатурата е добре развита и изразена. Кожата е дебела, плътно прилепнала по тялото, с леки провисвания в областта на шията.

Глава [редактиране]

Главата на БОК е типично молосоидна.Черепа е масивен и широк,леко заоблен,челната бразда е плитка,окципиталния издатък е слабо изразен.Надочните дъги както и стопът са слабоизразени.Плавен преход от лицева към теменна част.Муцуната е масивна,слабо стесняваща се към носа,тъпа и дълбока, 2/5 от дължината на главата.Носната гъба е добре пигментирана черна или кафява според украската.Бърни:средно дебели,плътно прилепнали като горната припокрива долната.Зъбите са здрави,големи и бели с нормален набор 42 броя.Захапката е ножицовидна.Резците са подредени в лека дъга.Ушите са висящи,триъгълни със заоблен връх,средно големи,покрити с дебели и плътни косми.Очи:фронтално,широко поставени.Латералните/странични/очни ъгли са малко по-високо от вътрешните/медиални/.Формата е бадемовидна.Цвета е кафяв,предпочита се по-тъмен цвят.Клепачите са плътно прилепнали.

Като цяло Българското овчарско куче е компактно и симетрично, с леко удължен формат на тялото. При мъжките кучета дължината спрямо височината на тялото е около 8-10 %. При женските кучета дължината спрямо височината на тялото е около 10-12 %

Шия [редактиране]

Шията е здрава и широка с леки провисналости на кожата без да образува така наречения “гердан”. Дължината ѝ е приблизително равна на дължината на главата. Поставена е под ъгъл около 40 градуса спрямо мисленото продължение на гърба.

Гръден кош [редактиране]

Гръдният кош е широк и дълбок. Стернума е малко под нивото на лактите. Ребрата са умерено извити, без да са плоски или бъчвоподобни. Холката е добре изразена. Свързана е плавно както с шията, така и с гърба. Погледнати отпред, гърдите са добри развити, което прави постановката на предните крайници широка, но не развърната.

Гръб, поясница и кръстец [редактиране]

Гърбът е здрав, прав и широк. Поясницата е средно дълга, а кръстеца – къс. Свързани са здраво помежду без да са изпъкнали или провиснали.

Крупа и опашка [редактиране]

Кръстеца заедно с тазовите кости образува широка Крупа с нормална постановка и добра замускуленост. Опашката достига до скакателните ставо или малко под тях. В повечето случай е извита сърповидно или на кравай над линията на гърба,но се среща и права.

Предни крайници [редактиране]

Лопатката е дълга и широка, здраво свързана с трупа, лежаща плътно към гръдния кош, с добре изразен гребен. Раменните кости са средно дълги и прибрани към тялото. Лактите са в близост до гръдния кош. Подраменните кости са вертикално поставени с леко овална форма. Метакарпусите са здрави и пружиниращи.

Задни крайници [редактиране]

Бедрата са дълги, широки и силно замускулени. Подбедрата са дълги, сключващи с бедрата почти прав ъгъл. Скакателните стави са добре изразени, стегнати, успоредни помежду си. Метатарзусите са здрави и пружиниращи.

Както предните, така и задните крайници са прави, успоредни помежду си, отвесни спрямо земята.

Лапите са широки, с леко овална форма. Възглавничките са твърди но еластични. Ноктите са добре развити, дълги, прибрани в лапите.Често се срещат един или два допълнителни пръста.

Движение [редактиране]

Българското овчарско куче се движи бавно. Движенията са привидно тежки в не много широк тръс. Това се обуславя от сравнително големите ставни ъгли, особено на задните крайници.

Космена покривка [редактиране]

Космената покривка е средно дълга до дълга. По лицевата част на главата тя е къса. При много от кучетата ушите също са с къс косъм. По-къси са космите в дорзалната част на предните крайници и в областта от подрамената до лапите. Подбедрата от средата надолу и метатарзусите също са късо окосмени. Воларната повърхност на подрамената и плантарната повърхност на бедрата е окосмена с дълги осилести косми. Пуховият слой е плътен и обхваща цялото тяло с изключение на късоокосмените области. Цветът на космената покривка е разнообразен/задължително двуцветна/. Изцяло черно пигментираните кучета са нежелани, а чисто белите пораждат съмнение за кръстосване и с други породи, които в териториално отношение са дистанцирани от естествения ареал на Българското овчарско куче.Срещат се и кучета с къс косъм.

Половият диморфизъм е добре изразен.

Недостатъци [редактиране]

За недостатък се приема всяко отклонение, което се разминава с посоченото в стандарта при условие, че променя описания екстериорен облик, пречи за изпълнение на служебното предназначение на кучето или го лишава от възможност за нормално възпроизводство.

Източници [редактиране]

  1. Чобанов, Т. - "Ролята на кучето в обредите на прабългарското езичество", В: "Изследвания върху културата на старите българи", с. 115-124

Външни препратки [редактиране]