Българско овчарско куче

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Българско овчарско куче
Българско овчарско куче
Bulgarian Shepherd
Характеристики
Ръст мъжки: 68 см -74 см
женски: 63 см - 69 см
Тегло мъжки: 45-55 кг
женски: 35-45 кг.
Произход
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Класификация МФК
Група 2
Секция 2
Номер на стандарт ?
Българско овчарско куче в Общомедия

Българското Овчарско Куче (БОК) е древна порода куче, чиито предци са били използвани за охрана на стада и имущество още от населяващите нашите земи траки. Съществуващите научни доказателства сочат, че първоначално влияние върху кучетата на тъй наречените "предславянски племена" са оказали овчарските кучета, доведени от прабългарите заедно с конете и овцете при заселването им на Балканите. В тяхната религия кучето е играло сакрална роля[1]. През ХІ-ти век България попада под двувековно византийско иго и по нашите земи масово се заселват ромеи. С тяхното идване в местната популация осезаемо се влива кръвта на тогавашните епирските молоси, наследници на месопотамското бойно куче. Третата съществена „вълна” във формирането на бъдещото българско овчарско куче навлиза през XIV-XV в. с попадането по нашите земи овчарски и военни кучета от Мала Азия и днешна Турция, предците на настоящите йорук кьопеги, карабаш и кангал. Сред най-значимите и влиятелни събития в това отношение са например преселванията на юруците към Пловдивска област (около 1400 г.)Разбира се, огромно влияние върху формирането на българското овчарско куче оказват местният климат, природни дадености и присъщото на хищниците поведение. Водената векове наред народна селекция довежда до формирането на стабилна и достатъчно еднотипна популация в региона, отличаваща се с ръст над средния, масивност, издържливост, гъста и обилна козина, гъвкава и приспособима психика, борбен характер и разностранно развити качества.

Към момента породата е официално регистрирана автохтонна порода в Министерството на земеделието и храните на Р.България и се намира под защитата и наблюдението на правителството. В ролята си на регистрирана развъдна асоциация за породата, Български киноложки клуб за българско овчарско куче е единствената организация в страната, която има право да се занимава с развъдна дейност на българско овчарско куче и да издава родословия на представители на породата.

В международен план българското овчарско куче е признато от три от големите международни киноложки организации: Alianz Canine Worldwide, Inernational Kennel Union и United Kennel Clubs International.

Стандарт на породата[редактиране | edit source]

Научна, систематична и стопанска класификация[редактиране | edit source]

В своето стопанско или ползвателно направление Българското овчарско куче несъмнено влиза в категорията "Кучета пазачи на стада".

През 2012 г. в лаборатория "Проген" е направен генотест на представителна извадка от породата (150 екземпляра). Генотипирането на животните е извършено по 19 маркера, съгласно изискванията на Международната общност по животинска генетика (ISAG). В резултат на проведените изследвания са определени генетичните характеристики на тази порода. На всяко от изследваните животни е издаден сертификат с отразени генетични характеристики (генетичен паспорт). [2]

Заключението на експертите е, че българското овчарско куче e ясно обособена порода с формирана генетична структура, генетично отдалечена от установени породи като немско овчарско куче, средноазиатска овчарка, кавказка овчарка и санбернар.

Поведение[редактиране | edit source]

Преобладаващата отбранителна реакция със силен тип нервна система и уравновесен характер. Най-общо БОК може да се охарактеризира като гордо и властно, недоверчиво към непознати, смело и интелигентно. Тези му качества съчетани с голяма издръжливост, работоспособност, непретенциозност и вярност го определят като незаменим помощник на човека и стадата във всички региони на България.

Предназначение на породата[редактиране | edit source]

БОК е порода, създадена и използвана за охрана в свободно състояние или в група на стадата селскостопански животни изведени на паша, както и за охрана на ферми, егреци, вкл.и на други охранявани обекти. Не допуска чуждо присъствие като действа смело и без страх.

Отглеждане[редактиране | edit source]

Като начин на отглеждане БОК не се отличава по нищо от другите едри породи кучета, изисква повече внимание към храненето, движението и натоварването по време на растежа. БОК е непретенциозено, издържливо и добре приспособено към драстични промени в климата - порода, подходяща за отглеждане на открито, която се чувства най-добре на двор, но в последните 20-ина години все по-често може да се срещне и в ролята на домашен любимец, охранител на имуществото и семейството в апартамент.

Трябва да се има предвид, че БОК притежават твърд, доминантен характер и по тази причина кучетата от породата трябва да се възпитават от малки и се нуждаят от здрава ръка и опитен стопанин, особено когато бъдат взети за съжителство в апартаментски условия, където постоянно се осъществява взаимодействие между тях и хората.

Повечето кученца БОК от малки проявяват типичен инстинкт да закрилят и пазят домашните животни, съвместно с които живеят.

Конституция и тип висша дейност[редактиране | edit source]

В конституционално отношение и по стандарт БОК е с комбиниран груб-здрав и здраво-груб тип. Костната система е груба, здрава и масивна. Мускулатурата е добре развита и изразена. Кожата е дебела, плътно прилепнала по тялото, с леки провисвания в областта на шията.

Глава[редактиране | edit source]

Главата на БОК е типично молосоидна. Черепа е масивен и широк,леко заоблен,челната бразда е плитка,окципиталния издатък е слабо изразен.Надочните дъги както и стопът са слабоизразени.Плавен преход от лицева към теменна част.Муцуната е масивна,слабо стесняваща се към носа,тъпа и дълбока, 2/5 от дължината на главата.Носната гъба е добре пигментирана черна или кафява според украската.Бърни:средно дебели,плътно прилепнали като горната припокрива долната.Зъбите са здрави,големи и бели с нормален набор 42 броя.Захапката е ножицовидна.Резците са подредени в лека дъга.Ушите са висящи,триъгълни със заоблен връх,средно големи,покрити с дебели и плътни косми.Очи:фронтално,широко поставени.Латералните/странични/очни ъгли са малко по-високо от вътрешните/медиални/.Формата е бадемовидна.Цвета е кафяв,предпочита се по-тъмен цвят.Клепачите са плътно прилепнали.

Като цяло Българското овчарско куче е компактно и симетрично, с леко удължен формат на тялото. При мъжките кучета дължината спрямо височината на тялото е около 8-10 %. При женските кучета дължината спрямо височината на тялото е около 10-12 %

Шия[редактиране | edit source]

Шията е здрава и широка с леки провисналости на кожата без да образува така наречения “гердан”. Дължината ѝ е приблизително равна на дължината на главата. Поставена е под ъгъл около 40 градуса спрямо мисленото продължение на гърба.

Гръден кош[редактиране | edit source]

Гръдният кош е широк и дълбок. Стернума е малко под нивото на лактите. Ребрата са умерено извити, без да са плоски или бъчвоподобни. Холката е добре изразена. Свързана е плавно както с шията, така и с гърба. Погледнати отпред, гърдите са добри развити, което прави постановката на предните крайници широка, но не развърната.

Гръб, поясница и кръстец[редактиране | edit source]

Гърбът е здрав, прав и широк. Поясницата е средно дълга, а кръстеца – къс. Свързани са здраво помежду без да са изпъкнали или провиснали.

Крупа и опашка[редактиране | edit source]

Кръстеца заедно с тазовите кости образува широка Крупа с нормална постановка и добра замускуленост. Опашката достига до скакателните ставо или малко под тях. В повечето случай е извита сърповидно или на кравай над линията на гърба,но се среща и права.

Предни крайници[редактиране | edit source]

Лопатката е дълга и широка, здраво свързана с трупа, лежаща плътно към гръдния кош, с добре изразен гребен. Раменните кости са средно дълги и прибрани към тялото. Лактите са в близост до гръдния кош. Подраменните кости са вертикално поставени с леко овална форма. Метакарпусите са здрави и пружиниращи.

Задни крайници[редактиране | edit source]

Бедрата са дълги, широки и силно замускулени. Подбедрата са дълги, сключващи с бедрата почти прав ъгъл. Скакателните стави са добре изразени, стегнати, успоредни помежду си. Метатарзусите са здрави и пружиниращи.

Както предните, така и задните крайници са прави, успоредни помежду си, отвесни спрямо земята.

Лапите са широки, с леко овална форма. Възглавничките са твърди но еластични. Ноктите са добре развити, дълги, прибрани в лапите.Често се срещат един или два допълнителни пръста.

Движение[редактиране | edit source]

Движенията на БОК са рационални, не изразходват излишна енергия, свободни, с широка крачка. Характерни са спокойният лек ход и пружиниращ тръс.

Космена покривка[редактиране | edit source]

Космената покривка е средно дълга до дълга. По лицевата част на главата тя е къса. При много от кучетата ушите също са с къс косъм. По-къси са космите в дорзалната част на предните крайници и в областта от подрамената до лапите. Подбедрата от средата надолу и метатарзусите също са късо окосмени. Воларната повърхност на подрамената и плантарната повърхност на бедрата е окосмена с дълги осилести косми. Пуховият слой е плътен и обхваща цялото тяло с изключение на късоокосмените области. Допускат се едноцветна, двуцветна и трицветна окраска, като се предпочитат големи, ясно очертани тъмни петна на бял фон или бели петна на тъмен фон. Тъмният фон може да бъде черен, сив, кафяв и червен. Допуска се наличието на черна маска. Същинските червените кучета са кафяво-пигментирани и с очи в тон с цвета на козината, срещат се и "червени" кучета със самурена (агути) окраска; при тях пигментацията е черна.

Половият диморфизъм е добре изразен.

Недостатъци[редактиране | edit source]

За недостатък се приема всяко отклонение, което се разминава с посоченото в стандарта при условие, че променя описания екстериорен облик, пречи за изпълнение на служебното предназначение на кучето или го лишава от възможност за нормално възпроизводство.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Чобанов, Т. - "Ролята на кучето в обредите на прабългарското езичество", В: "Изследвания върху културата на старите българи", с. 115-124
  2. Доклад на лаборатория "Проген" по проект "Генотипиране на българското овчарско куче"

Външни препратки[редактиране | edit source]