Българско овчарско куче

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Българско овчарско куче
Българско овчарско куче
Bulgarian Shepherd
Характеристики
Ръст мъжки: 68 см -74 см
женски: 63 см – 69 см
Тегло мъжки: 45-55 кг
женски: 35-45 кг.
Произход
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Класификация МФК
Група 2
Секция 2
Номер на стандарт ?
Българско овчарско куче в Общомедия

Българското Овчарско Куче (БОК) е порода куче, чиито предци, както и днес са използвани за охрана на стада и имущество още от населяващите нашите земи траки. Съществуващи теории сочат, че първоначално влияние върху кучетата на тъй наречените „предславянски племена“ може би са оказали овчарските кучета, доведени от прабългарите заедно с конете и овцете при заселването им на Балканите. В тяхната религия кучето е играло сакрална роля[1]. През ХІ-ти век България попада под двувековна византийска власт и по нашите земи масово се заселват ромеи. С тяхното идване в местната популация вероятно повторно се влива кръвта на тогавашните епирските молоси, предполагаеми наследници на месопотамското бойно куче. Третата съществена „вълна” във формирането на предците на съвременното българско овчарско куче навлиза през XIV-XV в. с попадането по нашите земи овчарски и военни кучета от Мала Азия и днешна Турция, предците на настоящите йорук кьопеги, малаклъ, карабаш и кангал. Сред най-значимите и влиятелни събития в това отношение са например преселванията на юруците към Пловдивска област (около 1400 г.)

Към момента породата е регистрирана в Министерството на земеделието и храните на Р.България. В ролята си на регистрирана развъдна асоциация за породата, Български киноложки клуб за българско овчарско куче е единствената организация в страната, която има право да се занимава с развъдна дейност на българско овчарско куче и да издава родословия на представители на породата.

В международен план българското овчарско куче е признато от три алтернативни на FCI киноложки организации с българо-руски генезис: Alianz Canine Worldwide, Inernational Kennel Union и United Kennel Clubs International.

Стандарт на породата[редактиране | edit source]

Научна, систематична и стопанска класификация[редактиране | edit source]

През 2012 г. в лаборатория „Проген“ е направен генотест на представителна извадка от породата (150 екземпляра). Генотипирането на животните е извършено по 19 маркера, съгласно изискванията на Международната общност по животинска генетика (ISAG). В резултат на проведените изследвания са определени генетичните характеристики на тази порода. На всяко от изследваните животни е издаден сертификат с отразени генетични характеристики (генетичен паспорт). [2]

Поведение[редактиране | edit source]

Преобладаващата отбранителна реакция със силен тип нервна система и уравновесен характер. Най-общо БОК може да се охарактеризира като спокойно, недоверчиво към непознати куче компаньон. Тези му качества съчетани с импозантен ръст го определят като незаменим приятел на човека в урбанизираните региони на България.

Предназначение на породата[редактиране | edit source]

БОК е порода, създадена и използвана за охрана в свободно състояние или в група на селскостопански животни, ферми, дворове, вили, складове и други охранявани обекти. Не допуска чуждо присъствие като действа смело и без страх.

Отглеждане[редактиране | edit source]

Като начин на отглеждане БОК не се отличава по нищо от другите едри породи кучета, изисква повече внимание към храненето, движението и натоварването по време на растежа. БОК е непретенциозено, издържливо и добре приспособено към драстични промени в климата – порода, подходяща за отглеждане на открито, която се чувства най-добре на двор, но в последните 20-ина години все по-често може да се срещне и в ролята на домашен любимец, изложбен експонат, охранител на имуществото и семейството в апартамент.

Трябва да се има предвид, че БОК притежават твърд, доминантен характер и по тази причина кучетата от породата трябва да се възпитават от малки и се нуждаят от здрава ръка и опитен стопанин, особено когато бъдат взети за съжителство в апартаментски условия, където постоянно се осъществява взаимодействие между тях и хората.

Повечето кученца БОК от малки проявяват типичен инстинкт да закрилят и пазят хората, съвместно с които живеят.

Конституция и тип висша дейност[редактиране | edit source]

В конституционално отношение и по стандарт БОК е с комбиниран груб-здрав и здраво-груб тип. Костната система е груба, здрава и масивна. Мускулатурата е добре развита и изразена. Кожата е дебела, плътно прилепнала по тялото, с провисвания в областта на шията.

Глава[редактиране | edit source]

Главата на БОК е типично молосоидна. Черепа е масивен и широк, добре заоблен,окципиталния издатък е слабо изразен.Надочните дъги както и стопът са слабо изразени или липсват. Плавен изразен преход от лицева към теменна част.Муцуната е масивна,слабо стесняваща се към носа,тъпа, къса и дълбока, 2/5 от дължината на главата.Носната гъба е добре пигментирана черна или розова според украската. Бърни:средно дебели,плътно прилепнали като горната припокрива долната и увисва под нея.Зъбите са здрави,големи и бели с нормален набор 42 броя.Захапката е ножицовидна.Резците са подредени в лека дъга.Ушите са висящи,триъгълни със заоблен връх, големи, покрити с дебели и плътни косми.Очи:фронтално,широко поставени.Латералните/странични/очни ъгли са малко по-ниско от вътрешните/медиални/.Формата е бадемовидна.Цвета е кафяв,предпочита се по-тъмен цвят.Клепачите е желателно да са плътно прилепнали.

Като цяло Българското овчарско куче е компактно и асиметрично, с леко удължен формат на тялото. При мъжките кучета дължината спрямо височината на тялото е около 8/10. При женските кучета дължината спрямо височината на тялото е около 10/12

Шия[редактиране | edit source]

Шията е здрава и широка с провисналости на кожата и образува така наречения “гердан”. Дължината ѝ е приблизително равна на дължината на главата. Поставена е под ъгъл около 40 градуса спрямо мисленото продължение на гърба.

Гръден кош[редактиране | edit source]

Гръдният кош е широк и дълбок. Стегнума е малко под нивото на лактите. Ребрата са умерено извити, без да са плоски или бъчвоподобни. Холката е добре изразена. Свързана е плавно както с шията, така и с гърба. Погледнати отпред, гърдите са добри развити, което прави постановката на предните крайници широка, но не развърната.

Гръб, поясница и кръстец[редактиране | edit source]

Гърбът е здрав, прав и широк. Поясницата е средно дълга, а кръстеца – къс. Свързани са здраво помежду без да са изпъкнали или провиснали.

Крупа и опашка[редактиране | edit source]

Кръстеца заедно с тазовите кости образува широка Крупа с нормална постановка и добра замускуленост. Опашката достига до скакателните ставо или малко под тях. В повечето случай е извита сърповидно над линията на гърба, но се среща и дълга права.

Предни крайници[редактиране | edit source]

Лопатката е дълга и широка, здраво свързана с трупа, лежаща плътно към гръдния кош, с добре изразен гребен. Раменните кости са средно дълги и прибрани към тялото. Лактите са в близост до гръдния кош. Подраменните кости са вертикално поставени с леко овална форма. Метакарпусите са здрави и пружиниращи.

Задни крайници[редактиране | edit source]

Бедрата са дълги, широки и силно заоблени. Подбедрата са дълги, сключващи с бедрата почти прав ъгъл. Скакателните стави са добре изразени, стегнати, успоредни помежду си. Метатарзусите са здрави и перманентно пружиниращи.

Както предните, така и задните крайници са прави, успоредни помежду си, отвесни спрямо земята.

Лапите са широки, с леко овална форма. Възглавничките са твърди но еластични. Ноктите са добре развити, дълги, прибрани в лапите.Често се срещат един или два допълнителни пръста.

Движение[редактиране | edit source]

Движенията на БОК са ирационални, не изразходват излишна енергия, свободни, с широка крачка. Характерни са спокойният лек ход и тежък тръс.

Космена покривка[редактиране | edit source]

Космената покривка е средно дълга до дълга. По лицевата част на главата тя е къса. При много от кучетата ушите също са с къс косъм. По-къси са космите във воларната част на предните крайници и в областта от подрамената до лапите. Подбедрата от средата надолу и метатарзусите също са късо окосмени. Дорзалната повърхност на подрамената и плантарната повърхност на бедрата е окосмена с дълги осилести косми. Пуховият слой е плътен и обхваща цялото тяло с изключение на късоокосмените области. Допускат се едноцветна, двуцветна и трицветна окраска, като се предпочитат големи, ясно очертани тъмни петна на бял фон или бели петна на тъмен фон. Тъмният фон може да бъде черен, сив, кафяв и червен. Допуска се наличието на черна маска.

Половият диморфизъм е добре изразен.

Недостатъци[редактиране | edit source]

За недостатък се приема всяко отклонение, което се разминава с посоченото в стандарта при условие, че променя описания екстериорен облик, пречи за изпълнение на служебното предназначение на кучето или го лишава от възможност за нормално възпроизводство.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Чобанов, Т. – „Ролята на кучето в обредите на прабългарското езичество“, В: „Изследвания върху културата на старите българи“, с. 115–124
  2. Доклад на лаборатория „Проген“ по проект „Генотипиране на българското овчарско куче“

Външни препратки[редактиране | edit source]