Битка при Заблати
| Битка при Заблати | |
| Тридесетгодишна война | |
 Битката при Заблати, картина от хроника от ХVІІ в. | |
| Информация | |
|---|---|
| Период | 10 юни 1619 |
| Жертви и загуби | |
 | |
| Битка при Заблати в Общомедия | |
Битката при Заблати (на чешки: Záblatí), известна и като битка при Саблат, се състои на 10 юни 1619 г. като част от Чешко-пфалцкия период на Тридесетгодишната война. Това е първата голяма битка от войната и нейният край е показателен за повечето сражения до 1630 г. – тя завършва с поражение за протестантите.
Ход на военните действия[редактиране | редактиране на кода]
След началото на чешкото въстание през 1618 г. протестантска армия от около 20 000 души, под командата на Ернст фон Мансфелд, се спуска на юг, завзема Пилзен и тръгва на помощ на други сили, които обсаждат Будейовице.[1] Нейната цел е да приобщи към бунта всички части на Чехия (известна на запад под името Бохемия). В това време Фердинанд ІІ – избран вече за чешки крал и бъдещ император – изпраща армия, командвана от валонския генерал Шарл дьо Бюкоа – да ограничи доколкото може настъплението на бунтовниците. Без да е гений, Бюкоа е достатъчно опитен и дързък, за да надхитри противника си. Той го изненадва по време на път и го принуждава да се бие при неблагоприятни условия. Мансфелд (само с 3200 души) се защитава отчаяно и разпраща вестоносци за подкрепления от местното население, но напразно. Само падането на нощта го спасява от пълен разгром.[2] След седемчасово кръвопролитие той се принуждава да се оттегли в добър ред, но след като изгубва 1500 души и целия си обоз. В ръцете на Бюкоа попадат и писма на савойския херцог Карло Емануеле I, които разкриват тайните му договорки с чехите за евентуалното му избиране за крал.[3] Благодарение на това Фердинанд осуетява намеренията му.
Резултат[редактиране | редактиране на кода]
Това сражение има голяма роля за провала на чешкото въстание и за оформяне на двата враждуващи лагера. То дава надежда на католиците, които в началото са шокирани от събитията. След него Католическата лига (създадена през 1609 г.) застава на страната на Фердинанд и събира своя собствена армия, която успешно воюва под командата на граф Тили. Чехите така и не успяват да привлекат на своя страна други части на Хабсбургската монархия. Шестнадесет месеца по-късно бунтът приключва с поражението им при Бялата планина.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ David Eggenberger, A Dictionary of Battles, New York 1967, p. 373
- ↑ C. V. Wedgewood, The Thirty Years War, London 1938, p. 93
- ↑ Battle of Sablat, на сайта historica.fandom.com