Битка при Шегешвар
| Битка при Шегешвар | |||
| Унгарска революция (1848 – 1849) | |||
 | |||
| Информация | |||
|---|---|---|---|
| Период | 31 юли 1849 | ||
| Място | Шегешвар, Трансилвания | ||
| Резултат | руска победа | ||
| Страни в конфликта | |||
| |||
| Командири и лидери | |||
| |||
| Сили | |||
| |||
| Жертви и загуби | |||
| |||
 | |||
| Битка при Шегешвар в Общомедия | |||
Битката при Шегешвар (днешна Сигишоара) от 31 юли 1849 година е сражение от Унгарската война за независимост срещу Австрийската империя. В него унгарските въстаници, предвождани от генерал Юзеф Бем, търпят поражение от руските войски, нахлули в Трансилвания в помощ на австрийския император Франц Йосиф. Успехът помага на руския командир Александър Лидерс да усмири областта няколко седмици по-късно.
В битката при Шегешвар загиват над хиляда унгарски патриоти, сред тях и поетът–революционер Шандор Петьофи[3].
Предистория[редактиране | редактиране на кода]
Руските войски настъпват в Трансилвания през втората половина на юни 1849 година. Към този момент, в резултат от победите на Бем от предходната зима, унгарското правителство владее цялата област, с изключение на обсадената крепост Карлсбург[4] и близките планини, контролирани от влашки чети. Основната изходна база за руското настъпление е Влахия, окупирана при неуспешния опит за революция в предходната година. Преодолявайки карпатските проходи, на 20 (8) юни Лидерс завзема Кронщат (днешен Брашов). Месец по-късно е превзет и Херманщат (Сибиу), с което руските войски и поддържащите ги австрийски подразделения получават възможност да се разгърнат в Южна Трансилвания.[5]
В това време унгарският главнокомандващ генерал Бем действа в северния край на областта срещу руски отряд, проникнал от Буковина. След безуспешен сблъсък край Бистрица на 10 юли и също така безуспешна диверсия в Молдова, той е принуден да се обърне на юг, за да се противопостави на Лидерс.[6]
Битката[редактиране | редактиране на кода]
В средата на юли три колони руски и австрийски войски настъпват от Херманщат, Фогараш и Кронщат на север към Марошвашархей и Чиксереда.[7] Събрал около 2400[1] (според руски източници до 7000[7]) бойци, Бем се впуска срещу напредващата от Херманщат 12–хилядна колона, предвождана лично от Лидерс. Целта му е да я разбие и, захождайки в тил на другите две колони, да ги принуди да спрат настъплението си.[7]
Срещата между войските на Бем и Лидерс става в района на Шегешвар на 31 (19) юли. Унгарците сварват руския отряд в походен ред, при което по-голямата му част се е откъснала на запад, по пътя за Марошвашархей. Въпреки това руснаците удържат нападението. След известни колебания докато оцени силите и намеренията на неприятеля, Лидерс събира войските си в едно и ги хвърля в контраатака.[8] Битката е решена от руската артилерия, която неутрализира унгарската и позволява на казашката кавалерия да обходи и обърне в бягство малобройното опълчение на Бем.[9] При преследването унгарците дават около 2000 убити и пленени[1] (по други източници – двойно повече[9]).
Битката при Шегешвар не решава изхода на кампанията в Трансилвания. Спасил се от разгрома, Бем бързо събира войски и атакува руснаците при Херманщат.[10]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д Sozanski, Desiderius von. Die Feldzüge des polnischen Generals Jozef Bem in Siebenbürgen in den Jahren 1848—1849, с. 41-42. Във: Ungarn–Jahrbuch. Том 13 (1984/85). Посетен на 19 октомври 2016.
- ↑ Андрианов, П. М. (и други). История русской армии, 1812–1864 гг. Санкт Петербург, Полигон, 2003. с. 686. Посетен на 19 октомври 2016.
- ↑ Lendvai, Paul. The Hungarians: A Thousand Years of Victory in Defeat. C. Hurst & Co. Publishers, 2003. ISBN 978-1-85065-673-9, с. 220. Посетен на 19 октомври 2016.
- ↑ Андрианов 2003, с. 682.
- ↑ Андрианов 2003, с. 682 – 684.
- ↑ Андрианов 2003, с. 684.
- ↑ а б в Андрианов 2003, с. 685.
- ↑ Андрианов 2003, с. 685 – 686.
- ↑ а б Богданович, М. И. Очерк Венгерской войны 1848 – 1849 годов. Санкт Петербург, 1850, с. 129-130. Посетен на 19 октомври 2016.
- ↑ Андрианов 2003, с. 686 – 687.