След сражението на обединените чети на Сава Михайлов и Аргир Манасиев при Клисура на 24 август 1903 година, двете чети от 100 четници са в Паяк, като към тях се присъединява и Кукушката чета от 80 души.[2] След сражението на Гъндач на Апостол войвода, Иванчо Карасулията и Гоце Нисторов от 12 септември 1903 година, само няколко дена, след като войската се е прибрала, войводата Манасиев кара секретаря на четата Кочо Колищърков[4] да напише писмо до командира на войските в Ливада, с което го кани да дойде с войска към Бешбунар за сражение. Гарнизонът от 300 души редовна войска авджи табур пристига в Бешбунар, където са заели позиции четниците. Въстаниците имат заповед да чакат приближаване на десет крачки и чак тогава да откриват огън. Заповедта е спазена и първата османска атака е отблъсната със залпов огън. След това се завързва сражение от далечно разстояние. Войската започва да бави сражението и да се опитва да задържи въстаниците по-дълго време, докато дойде покрепление. Войводите Манасиев и Михайлов преценяват, че забавянето ще е гибелно, тъй като четата няма да може да си набави патрони и след 6-часово сражение заповядват пробив, който е успешен и четата се оттегля.[1]
В сражението загиват 15 османски войници[1][2] и 1 четник.[2] Според Ангел Динев:
„
то бе един сполучлив удар за респектиране на войниците и една мощна демонстрация против робството и тиранията.[1]
.svg){kind=small}
