Кочо Колищърков
| Кочо Колищърков | |
| български революционер | |
| Роден | |
|---|---|
Кочо Колищърков е български учител и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Кочо Колищърков е роден в град Прилеп, тогава в Османската империя. Училищен настоятел.[1] Става учител, но същевременно се присъединява към ВМОРО. Действа като секретар в Ениджевардарската чета на Апостол Петков. Заедно с четника Григор Узунов се среща с членове на ЦК на ВМОРО по организационни въпроси.[2] При разразилия се конфликт между ВМОРО и ВМОК е пленен от четата на Иванчо Карасулията, но успява да избяга.[3] По-късно действа като четник в Гевгелийско.[4] През Илинденско-Преображенското въстание от лятото на 1903 година е секретар на четата на Аргир Манасиев и участва в сражението при Бешбунар.[5]
През 1934 година е в ръководството на Прилепското благотворително братство като секретар.[6]
-
Писмо от Ениджевардарската чета, 1904 г. -
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
- Виктория Колищъркова
- Георги Колищърков
- Ирена Колищъркоска Настева
- Кольо Колищърков
- Алекси Колищърков
- Петър Колищърков
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Трайчев, Георги. Град Прилеп. Историко-географски и стопански преглед. София, Печатница Фотинов. Македонска библиотека № 5, 1925. с. 138, 159.
- ↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.154, 193
- ↑ Известия на Института за исторически изследвания, том VII, БАН, 1957, с. 372.
- ↑ Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 131.
- ↑ Динев, Ангел. Илинденската епопея : Развоя на макед. освободително движение. Т. Ι. София, Печатница „Народен печат“, бул. „Македония“ № 5, [1946]. с. 354 - 355.
- ↑ Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 601.
