Бъди Гай

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Бъди Гай
BuddyGuyCrossroads2007.jpg
Бъди Гай на Crossroads Guitar Festival през 2007г
Информация
Рождено име Джордж Гай
Роден 30 юли 1936 г. (1936-07-30) (78 г.)
Летсуърт, Луизиана, САЩ
Стил чикагски блус, електрически блус
Инструменти китара, вокали
Активни години 1953 -
Музикален издател Cobra, Chess, Delmark, Silvertone, MCA, Atlantic Records, MPS, Charly, Zomba Music Group, Jive, Vanguard, JSP Records, Rhino Entertainment, Purple Pyramid, Flyright, AIM Recording Co., Alligator Records, Blues Ball Records
Свързани изпълнители Джуниър Уелс
Уебсайт http://www.buddyguy.net/
Бъди Гай в Общомедия

Джордж "Бъди" Гай (George "Buddy" Guy; р. 30 юли 1936г) е американски блус музикант, китарист, композитор и певец. Започва музикалната си кариера през 50-те в родния си щат Луизиана. През 1957г се премества в Чикаго и попада под влиянието на Мъди Уотърс. Считан е за един от пионерите на чикагския блус с особено голямо влияние върху много други китаристи, сред коитоа Ерик Клептън, Джими Хендрикс, Джеф Бек, Джими Пейдж. Гай е известен и с концертните си изпълнения, на които свири с палки за барабани и се разхожда из публиката по време на соло. Списание Ролинг Стоун го поставя на 30-то място в класацията си "100-те най-велики китаристи на всички времена".

Биография[редактиране | edit source]

Роден и израснал в Летсуърт, Луизиана, Гай започва да се учи да свири на двуструнен дидли боу, който си е направил сам. По-късно получава акустична китара марка Harmony, която години след това дарява на Рокендрол залата на славата. В началото на 50-те години започва да свири с различни групи в Батън Руж. През 1957г се мести в Чикаго, където скоро попада под влиянието на Мъди Уотърс. През 1958г надпреварата със западните слайд китаристи Меджик Сам и Отис Ръш му осигурява договор с Dellmark Records. През 1965 и 1966г записва с Джуниър Уелс под псевдонима Френдли Чап.

Проблеми със Чес забавят развитието на музиканта - между 1959 и 1968г, те отказват да издават записи с новото му звучене, наподобяващо това от концертните му изпълнения. В началото на 60-те Чес се опитват да запишат Гай като соли изпълнител на Р&Б балади, джаз инструментали и соул и танцувални мелодии, но нито един от тези опити не е издаден като сингъл. Така единствения албум на Бъди Гай издаден от Чес рекърдс е "I Left My Blues in San Francisco", който излиза през 1967 г. Повечето от песните в него са повлияни от доминиращото по това време соул звучене, с оркестрации на Джийн Бардж и Чарли Степни. Чес използват Гай предимно като сешън китарист за Мъди Уотърс, Хаулин Уулф, Литъл Уолтър, Сони Бой Уилямсън, Коко Тейлър и други.

Концертно изпълнение на Бъди Гай от април 1969 е включено в документалния филм "Супершоу", в който участват още Ерик Клептън, Лед Цепелин, Джак Брус, Стивън Стилс, Бъди Майлс, Глен Кембъл, Роланд Кърк, Джон Хисман и The Misunderstood.

В края на 60-те кариерата на Гай е в застой. Хеви и блус-рок сцените, които той е вдъхновил се развиват без него. Налага му се да изтърпи пренебрежението, с което се сблъскват много блус и рок музиканти в кариерата си. Въпреки това в същия период Гай свири с Джими Хендрикс. Като пионери те са пренебрегвани, докато по същото време техните "създания" печелят слава, признание и богатство.

Кариерата на Гай отново поема нагоре по време на възраждането на блус в края на 80-те и началото на 90-те. Започва се с поканата от страна на Клептън Гай да стане част от състава за "24 нощи" в лондонската Роял Албърт Хол и последващия договор на Гай със Silvertone Records. През първото десетилетие на новия век популярността му не намалява. Доказателство за това са участията му на фестивалите Crossroads, организиран от Ерик Клептън.

Влияние[редактиране | edit source]

Бъди Гай и Ерик Клептън на Crossroads Guitar Festival през 2007

Вече 50 години Бъди Гай изпълнява пищни концерти енергичен блус и блус рок, предхождащи блус рока от 60-те. Казват, че той е моста между блуса и рокендрола, че е връзката между пионерите на чикагския блус Мъди Уотърс и Хаулин Уулф и новата вълна музиканти като Ерик Клептън, Джеф Бек, Джими Хендрикс и Джими Пейдж както и към по-късните като Стиви Рей Вон. Вон заявява, че "без Бъди Гай, нямаше да има Стиви Рей Вон".

Освен това новите китарни техники на Гай допринасят в голяма степен за развитието на рок музиката. Свиренето на Гай е шумно и агресивно; използва новите дисторшън и фийдбек техники; включва по-дълги сола; прави смени на силата на звука и структурата; и е подтикван за това от емоцията и импулса. Тези елементи са бързо изучени от новата вълна британски музиканти от 60-те и стават основни за блус рок музиката и нейните производни хард рока и хеви метъла. Джеф Бек вижда това още в ранните 60-те: "Не знаех, че един Страт може да звучи така, докато не чух песните на Бъди от "Blues From Big Bill's Copa Cabana" (преиздадени през 1963г в "Folk Festival Of The Blues"). Манията на Бъди за сола. Те разчупиха всички граници. Те не бяха ограничени до 3-минутния поп формат, а бяха дълги и наистина развити".

Клептън признава, че идеята за блус рок трио му е дошла на ум, докато гледал триото на Бъди Гай в Лондон през 1965 г. Бъди Гай бе за мен това, което беше Елвис за останалите". През 1985г, Клептън заявява пред списание "Мюзишън", че "Бъди Гай е без съмнение най-добрия жив китарист... начинът му на свирене е отвъд всичко. Абсолютна свобода на духа, предполагам... Той наистина промени насоката на рокендрол блуса".

Гай си спомня: "С Ерик Клептън сме най-добри приятели и аз харесах "Strange Brew" и докато си седяхме и пийвахме един ден му казах "Човече, твоята "Strange Brew"... направо ме размаза с тези ноти". А той отвърна "Би трябвало, защото това са твоите ноти". Веднага след завършването на "Layla and Other Assorted Love Songs" през октомври 1971г, Клептън ко-продуцира (заедно е Ахмед Ертегюн и Том Доуд) албума "Buddy Guy & Junior Wells Play The Blues". Той е издаден през 1972г и е считан от някои критици за един от най-добрите електрически блус албуми.

Като признание за влиянието на Гай върху Джими Хендрикс, семейство Хендрикс кани Гай да оглави "комисията" за избор на участници в няколко възпоменателни концерта за Хендрикс. Самият Хендрикс казва "Раят е да лежиш в краката на Бъди Гай и да слушаш китарата му".

Песни като "Red House", "Voodoo Chile" and "Voodoo Child (Slight Return)" идват от части от звуковия свят, който Гай помага да се създаде. Според Клуба на Фендер музкантите: "Почти десет години преди Джими Хендрикс да електрифицира рока с високоволтажния си вуду блус, Бъди Гай смайваше всички собственици на джук джойнтове в Батън Руж със своята собствена марка високооктавен блус. За ирония на съдбата, когато техниката и представянето на Бъди стават известни на публиката в края на 60-те, тя е погрешно счетена за имитация на Хендрикс".

Стиви Рей Вон: "Бъди може да отиде от един край на звучене до съвсем противоположен. Той може да свири по-тихо от всеки, когото съм чувал и по-диво и силно от всеки, когото съм чувал. Аз често свиря доста силно, но тоновете на Бъди са невероятни... той изважда такава силна емоция от толкова малко звук. Бъди просто има едно страхотно чувство за всичко, което прави. А когато пее всичко това е смесено. Момичета падат и умират! От време на време имам възможност да свиря с Бъди и всеки път ме спипва, защото може да се опитваме да стигнем до Марс на китари, но тогава той започва да пее, пее няколко стиха, и лед това поставя микрофона пред мен! Какво ще направиш? Какво да направи човек?!"

Джеф Бек потвърждава: "Боже, не може да забравиш Бъди Гай. Той издига блуса до ниво, в което започва да се превръща в театър. Това е висше изкуство, вид драма, когато свири. Той свиреше зад главата си дълго преди Хендрикс. Веднъж го видях да хвърля китарата си във въздуха и я хвана на същия акорд".

Гай е в комисията на 6-ите и 8-ите годишни награди Индепендант, раздавани в подкрепа на независими изпълнители.

Награди[редактиране | edit source]

Бъди Гай на Bonnaroo Music Festival през 2006

Гай е участвал в комитета по номинациите за Залата на блус славата. Спечелил е шест награди Грами за електрическата и за акустичната си китара, както и за традиционен и за съвременен блус. През 2003г, е награден с Националния медал за изкуства (дава се от президента на САЩ на тези, които имат изключителен принос за създаването, израстването и подкрепата на изкуствата в щатите). До 2004г, Гай е спечелил и 23 Блус награди (повече от всеки друг), наградата Сенчъти на списание Билборд (той е вторият носител на тази награда) за изключителни артистични достижения, както и титлата Най-велики жив електрически блус китарист. Гай е въведен в Рокендрол залата на славата на 14 март 2005г от Ерик Клептън и Б.Б. Кинг. През 2008г, е въведен в Залата на музикалната слава на Луизиана.

Дискография[редактиране | edit source]

Албум Година Лейбъл Бележки
Hoodoo Man Blues 1965 Delmark с групата на Джуниър Уелс
Chicago/The Blues/Today! vol. 1 1966 Vanguard с групата на Джуниър Уелс
It’s my Life, Baby! 1966 Vanguard с групата на Джуниър Уелс
I Left My Blues in San Francisco 1967 Chess
Berlin festival - Guitar Workshop 1967 MPS
A Man and the Blues 1968 Vanguard
Coming At You 1968 Vanguard
Blues Today 1968 Vanguard
This Is Buddy Guy (live) 1968 Vanguard
Hot And Cool 1969 Vanguard
First Time I Met the Blues-Python 1969
Buddy and the Juniors 1970 MCA с Джуниър Менс & Джуниър Уелс
Buddy & Junior Mance & Junior Wells 1971 Harvest (UK) Британско издание на "Buddy and the Juniors"
South Side Blues Jam 1970 Delmark с Джуниър Уелс и Отис Спан
In The Beginning 1971 Red Lightnin’
Play The Blues 1972 Rhino с Джуниър Уелс
Hold That Plane! 1972 Vanguard
I Was Walking Through the Woods 1974 Chess записан в периода 1960–64
Got to Use Your Head 1979 Blues Ball
The Dollar Done Fell 1980 JSP
Stone Crazy! 1981 Alligator
Alone & Acoustic 1981 Alligator с Джуниър Уелс, издаден само във Франция
Drinkin' TNT 'n' Smokin' Dynamite (live) 1982 Blind Pig записан през 1974 на Монтрьо джаз фест
DJ Play My Blues 1982 JSP
Buddy Guy 1983 Chess
The Original Blues Brothers (live) 1983 Blue Moon
Ten Blue Fingers 1985 JSP Records
Atlantic Blues: Chicago 1986 Atlantic
Chess Masters 1987 Charly
Live at the Checkerboard Lounge, Chicago-1979 1988 JSP Records
Breaking Out 1988 JSP Records
I Ain’t Got No Money 1989 Flyright
Alone & Acoustic 1991 Alligator преиздаден, записан през 1981 с Джуниър Уелс
Damn Right, I've Got the Blues 1991 Silvertone/BMG
Buddy's Baddest: The Best of Buddy Guy 1991 Silvertone
My Time After Awhile 1992 Vanguard
The Very Best of Buddy Guy 1992 Rhino/WEA
The Complete Chess Studio Recordings 1992 Chess 2 CD, 1960–67
Live at Montreaux 1992 Evidence с Джуниър Уелс
Feels Like Rain 1993 Silvertone
Slippin' In 1994 Silvertone
Live: The Real Deal 1996 Silvertone
Buddy's Blues 1997 Chess "Chess Masters"
Buddy’s Blues 1978-1982: The Best of the JSP Recordings 1998 JSP Records
As Good As It Gets 1998 Vanguard
Heavy Love 1998 Silvertone
Last Time Around - Live at Legends 1998 Jive с Джуниър Уелс
This Is Buddy Guy 1998 VMD
Blues Master 1998 Vanguard
Buddy’s Baddest: The Best of Buddy Guy 1999 Silvertone
The Complete Vanguard Recordings 2000 Vanguard
Every Day I Have the Blues 2000 Purple Pyramid с Джуниър Уелс
20th Century Masters: The Millennium: The Best of Buddy Guy 2001 MCA
Sweet Tea 2001 Jive
Double Dynamite 2001 AIM Recording Co.
Blues Singer 2003 Silvertone
Chicago Blues Festival 1964 (live) 2003 Stardust
Jammin’ Blues Electric & Acoustic 2003 Sony компилация от песни от Live: The Real Deal и Last Time Around - Live At Legends
Live At the Mystery Club 2003 Quicksilver същия запис като Every Day I Have The Blues
A Night of the Blues 2005 с Джуниър Уелс, същия запис като Every Day I Have The Blues
Bring 'Em In 2005 Jive
Can't Quit The Blues:Box Set 2006 Silvertone/Legacy Recordings
Live: The Real Deal 2006 Sony с Джордж Едуард Смит и Saturday Night Live Band
Goin' Home: A Tribute to Fats Domino 2007 Vanguard с Джос Стоун и Dirty Dozen Brass Band, изпълняват "Every Night About This Time".
Skin Deep 2008 Jive
The Definitive Buddy Guy 2009 Shout! Factory
Living Proof 2010 Jive

Външни препратки[редактиране | edit source]

Статии в списания[редактиране | edit source]