Валентин Лебедев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Валентин Лебедев
съветски космонавт
Националност руснак
Статус пенсионер
Роден 14 април 1942
Москва, СССР
Друга професия космонавт-изпитател
Престой в космоса 219 денонощия 5 часа 59 мин
Селекция Група ЦКБЕМ-2 (1972)
Мисии Союз 13“; „Союз Т-5“/„Союз Т-7
Пенсиониране 25 февруари 1993
Пощенска марка от СССР: В. Лебедев (в дясно) и А. Березовой

Валентин Виталиевич Лебедев е съветски космонавт, 2 пъти герой на Съветския съюз.

Биография[редактиране | edit source]

Роден е на 14 април 1942 г. в гр. Москва. През 1959 г. след завършване на средно училище постъпва в Оренбургското авиационно училище. През 1960 г. във връзка със съкращения във Въоръжените сили училището е разформировано и Лебедев започва във факултета по летателни апарати на Московския авиационен институт "С. Орджоникидзе". Паралелно с това усвоява професията на пилот: започва с планери КАИ-12, а след това с бутални самолети ЯК-18, а след това реактивния Л-29 и вертолет МИ-1.

След завършване на института през 1966 г. Лебедев започва работа в Централното конструкторско бюро за експериментално машиностроене (ЦКБЕМ), начело със Сергей Корольов (от 1979 г. — Главно конструкторско бюро НПО «Енергия»), където работи като инженер, старши инженер, старши научен сътрудник.

През 1967 г. в като технически представител на главното предприятие на ракетно-космическия отрасъл участва в експедиция на корабите на 8-а търсаческа ескадра на ВМФ на СССР в акваторията на Индийския океан за търсене и техническо обслужване на космическите апарати «Зонд» по лунната програма «Л-1». През 1968 г. е ръководител на група специалисти в Индия, осигуряваща техническото обслужване на космическата станция «Зонд-5», която облетяла Луната и първа доставила снимки за изследване на Земята.

Работи в изпитателния комплекс, занимаващ се с отработка на спасителните средства на екипажите на корабите «Союз» след кацане на сушата или на водата, участва в подготовката за летателни изпитания на корабите «Союз», «Союз Т», «Прогрес» и орбиталните станции «Салют-4», «Салют-5» и «Салют-6» и ръководи на Байконур оперативно-техническите групи за управление по време на тяхното изстрелване. Като инструктор-методист подготвя на комплексния тренажор в ЦПК екипажите на корабите «Союз-4» до «Союз-9» и екипажът на първата орбитална станция «Салют-1», разработвал бордова документация по управление на корабите и орбиталните станции, методика на ръчното, автоматичното сближаване и скачване на космически кораби, изпълнение на научни експерименти и изследвания.

През 1969 г. преминава медицински изследвания в Института по медико-биологични проблеми и получава заключение от Главната медицинска комисия за годност за специални тренировки.

През 1972 г. е зачислен в отряда на космонавтите. През 1973 г. е назначен в дублиращия, а по-късно в основния екипаж на кораба Союз 13, заедно с Пьотър Климук. За успешното изпълнение на програмата за научни изследвания на кораб «Союз-13» със системата телескопи «Орион-2» на В. Лебедеве присвоено званието «Летец-космонавт на СССР» и «Герой на Съветския съюз». Тази работа дава началото на астрофизическите наблюдения в космоса в ултравиолетовата област на спектъра.

След завършване на полета продължава работата си в НПО «Енергия» на длъжност инструктор-космонавт-изпитател 3 клас. През 1974 г. защитава дисертация на тема: «Методи за изграждане на единен набор от технически средства за подготовка на екипажите на космическите кораблей и подобряване на планировката на кораба», придобива степента кандидат на техническите науки. В нея той обосновал необходимостта от създаване на стенд-полигон с използване на стандартизирани симулатори на външната среда (звездно небе, трасе на полета, сближаване и скачване и т.н.) за придобиване от екипажите на навици при управлението в условия, максимално близки до реалните, и предлага научно-технически решения, които намират практическо изпълнение.

През 1982 г. на космическия комплекс «Союз Т-5»-«Салют-7»-«Прогрес» извършва рекорден, за момента, по продължителност 211-денонощен космически полет с Анатолий Березовой. По време на полета изпълнява широка програма за научно-изследователски и приложни експерименти. За успешното изпълнение на полета и постигнатите резултати е награден с втори орден "Ленин" и Златен медал на «Герой на Съветския съюз» и с присвояване на званието инструктор-космонавт-изпитател 1 клас.

По време на двата си космически полета В. Лебедев изпълнява повече от 300 научни експеримента и изследвания в различни области на науката, част от която са уникални.

От 1983 г. преминава подготовка в групата космонавти като бординженер по програмата «Буран». През 1985 г., продължава работата си в НПО «Енергия», защитава в МАИ докторска дисертация на тема «Методи за повишаване на ефективността на научните изследвания на орбиталните станции», в която за първи път анализарал дейността на космонавта в сложна техническа среда, оптимизирал структурата на бордовата научна апаратура и автономни средства за управление на станцията като система, осигуряваща изпълнение на широк кръг астрофизически и природно-ресурсни изследвания с минимални загуби на гориво.

За работата по съветско-френската космическа програма на станцията «Салют-7» е награден с ордена на Почетния легион (Франция). Президент на Федерацията по акробатика на СССР (19751991). Член на Националния Олимпийски комитет на СССР (19761991).

От 1989 г. работи като заместник-директор на Института по география на АН на СССР по научната работа.

На 26 май 2000 става първия от космонавтите, избран за член-кореспондент на Руската АН.

От 21 юни 2006 г. с решение на Висшата атестационна комисия В. Лебедев е утвърден за професор в катедра «Космически системи и ракетостроене» на МАИ.

Семейство[редактиране | edit source]

  • Съпруга — Людмила Виталиевна Лебедева (Бушман) (р. 1943), инженер, сега - в пенсия.
  • Син — Виталий Валентинович Лебедев (р. 1972), юрист и икономист.
  • Валентин Лебедев има внук и внучка. Живее и работи в Москва.

Награди и звания[редактиране | edit source]

Почетен гражданин е на много градове на Русия и ОНД, а също така на гр. Форт Уърт (САЩ). По предложение на НАСА е избран за почетен гражданин на Тексас (САЩ). Записан е в международната «Книга за рекорди на Гинес» (1984, стр. 79).

В негова чест е наречена малка планетана английски: :10015 Valenlebedev, регистрирана в международния каталог под № 10015 = 1978 SА5, по решение на Международния Астрономически съюз е наречена с името ValenLebedev (Minor Planet Circular № 60298, 2007 July 30).

Книги и научни работи[редактиране | edit source]

По време на полета на космическия комплекс «Салют-7»—«Союз Т-5»-«Союз Т-7» Лебедев, първи от всички космонавти, ден след ден детайлно е документирал своя полет и написал книгата «Моето измерение», въз основа на своите бордови дневници. Тази уникална книга—документ е напълно написана по време на космическия полет от старта до кацането.

Валентин Лебедев е автор на 157 научни работи, в това число девет монографии и 26 изобретения.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Указ на Президента на Русия от 29 декември 2007 г. № 1778
  2. Указ на Президент на Русия от 4 юни 1999 г. № 701

Препратки[редактиране | edit source]