Василий Войоанис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Василий Войоанис (Василий Воянис, Василий Боян) е византийски управител на Южна Италия от 1017 до 1028 г. Единствените сведения за него са от този период, но заради фамилното му име се предполага, че е с български произход и е един от велможите, преминали на византийска страна по време на Самуиловите войни. Войоанис е назначен за катепан на Италия в края на 1017 г., когато византийската власт в южната част на полуострова е поставена на сериозно изпитание от лангобардския предводител Мелис. По-рано през същата година войските на Мелис, подкрепени от нормански наемници, разбиват на три пъти предшественика на Войоанис. Новият катепан реорганизира съпротивата и през октомври 1018 г. нанася решително поражение на противника в битката при Кана. Четири години по-късно Войоанис отразява нападението на германския император Хайнрих II, благодарение на крепостта Тройя, която изгражда своевременно наред с още градове в северна Апулия. Управлява Византийска Италия най-дълго измежду всички константинополски наместници преди и след него. Ефектът е икономическо засилване и трайна стабилизация на византийската власт в региона.[1][2]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Божилов, Иван. Българите във Византийската империя. София 1995. Стр. 262
  2. Falkenhausen, Vera von. Between two Empires: Byzantine Italy in the Reign of Basil II, стр. 147-151. Във: Magdalino, Paul. Byzantium in the Year 1000. BRILL, 2002. ISBN 9789004120976