Вельо Милошев
| Вельо Милошев | |
| български общественик | |
| Роден |
около 1800 г.
|
|---|---|
| Починал | 1893 г.
|
| Семейство | |
| Други роднини | Борис Велев (внук) Захарина Димитрова (внучка) |
Вельо (Велю) Милошев Младенов, известен като Ресенчето[1] и дядо Вельо,[2] е български общественик, възрожденец, участник в борбата за българска църковна независимост.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е около 1800 година в Ресен, тогава в Османската империя.[1] Става председател на градинарския еснаф в Цариград и член на Привременния смесен екзархийски съвет.[3][4] Милошев, макар и неграмотен е добър оратор и има популярност. По време на Първия църковно-народен събор Милошев обосновава правото на делегатите от епархиите в Македония и Тракия, неупоменати във фермана за основаване на Българската екзархия, да участват в събора. В Охрид има 20 хиляди български фамилии, казва той.[5]
| „ | Ферманът, пита реторично той, не предвижда ли истилям? Но ако такова допитване до народа все още не е фактически проведено, то може ли някой да се съмнява в евентуалния му резултат, тъй като, допълва той преди да бъде изпратен с овации в Охридската и Битолска епархия, например, българите са не просто две трети, колкото изисква ферманният член 10 за присъединяване към Екзархията - но те съставляват почти цялото им православно население.[6] | “ |
Умира в 1893 година в родния си Ресен.[1]
Дъщеря на сина му Мице Вельов е известната българска лекарка Захарина (Захария) Димитрова. Внук на Мице Вельов е член на Софийския апелативен съд.[7] Друг негов внук е Борис Велев.[8]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Темелски, Христо. Църковно-народният събор 1871 г., Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2001, 480.
- ↑ Странстванията на един учител. Спомени на Коста Николов. Детски и ученически години (от 1883/84 до 1888/89 учебна година в Битоля и Солун)
- ↑ Маркова, Зина. Българската екзархия 1870 – 1879. София, Издателство на Българската академия на науките, 1989. с. 324.
- ↑ Тодев, Илия. Д-р Стоян Чомаков, 1819 - 1893: живот, дело, потомци, Издателство „Проф. Марин Дринов“, 2003, стр. 392.
- ↑ Църнушанов, Коста. Големият български възрожденец митрополит Методий Кусев. София, 1992, стр. 20.
- ↑ Тодев, Илия. Д-р Стоян Чомаков (1819 - 1893): Живот, дело, потомци - Том 1, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София, 2003, стр. 392.
- ↑ Радев, Симеон. Ранни спомени, Български писател, София, 1969, стр. 102.
- ↑ Борис Стефов Велев // Памет (1944 - 1989). Посетен на 14 януари 2021 г.
