Виден Георгиев
| Виден Георгиев | |
 | |
| Роден |
1 февруари 1925
|
|---|---|
| Починал | 8 юли 2021
|
Виден Иванов Георгиев е български учен, един от водещите специалисти в областта на спортната физиология и медицина, както и автор на публицистика и художествена литература. Научните му постижения са основно в областта на неврофизиологията и кръвообращението. Основоположник е на учението за регионалното кръвообращение у спортистите при извършването на физически усилия.
Биография и научна дейност[редактиране | редактиране на кода]
Виден Георгиев е роден през 1925 година в село Гинци, Годечка община в семейството на Иван Георгиев Марков – учител, краевед и просветител в Годечкия край.
През 1954 година завършва медицина в Медицински университет - София. Дълги години работи в катедра „Физиология и биохимия“ на Националната спортна академия в качеството му на асистент (1955), доцент (1967) и редовен професор (1975).
През 1963 година защитава научна степен „доктор“ в Института по експериментална медицина при Руската академия на медицинските науки в Санкт Петербург, където дисертационният му труд „Функциональные изменения сосудов некоторых внутренних органов при дозированной работе“, е награден като един от най-добрите, защитени в института през 1963 г.[1]
През следващата 1964 година след спечелен конкурс на Международната организация за изследване на мозъка (на английски: International Brain Research Organization, IBRO) проведен в ЮНЕСКО, Георгиев специализира неврофизиология във Франция, където остава да работи до 1966 година: през първата година като научен изследовател в Лабораторията по неврофизиология при Френския национален здравен институт, а впоследствие и в катедрата по физиология на Сорбоната.[2] Научните изследвания, проведени там, резултират в нови данни в организацията на кожно-мускулните рефлекси и нов оригинален метод за имплантиране на електроди в гръбначния мозък на котки с оглед изследване на спиналната биоелектрична активност в хронични условия.[3]
Проф. д-р Виден Георгиев има публикувани в България и в чужбина над 100 научни публикации, в това число учебници, учебни ръководства и две монографии:
- „Проприорецептори и кръвообращение“, Изд. „Медицина и физкултура“, София, 1965;
- „Периферно и мозъчно кръвообращение при физически усилия“, Издателство на НСА, София, 1991.
Съавтор е (заедно с Добромир Добрев, Вельо Гаврийски и Доротея Стефанова) на първия български учебник по „Физиология на човека с физиология на спорта“ (Изд. „Медицина и физкултура“, София, 1973). Участва в повече от 30 научни национални и международни конгреси и научни конференции. Публикациите му са цитирани в страната и чужбина.[2]
Публицистика[редактиране | редактиране на кода]
Виден Георгиев е автор на над 40 статии в печатни медии по различни обществени въпроси, и основно свързани с науката и образованието.
Автор е на Концепция и проект за нов Закон за научните степени и научните звания, които са депозирани в МОН (2005).[2] Сред предложенията в тях са деполитизация на атестационния орган чрез отделянето му от изпълнителната власт, и принципите за повишаване на обективността и компетентността на атестационния процес. Тези свои виждания Георгиев защитава на две научни конференции на БАН (2006, 2008), и в множество публикации в пресата. Последните са издадени от Федерацията на университетските синдикати (ФУНИС) в публицистичния сборник „Законът за развитие на академичния състав в Република България – да или не!“, 2015 година.[4]
Виден Георгиев е автор на романите:
- „По-силна от смъртта“ (ИК „Фабер“, София, 2013)
- „Бъргърови“ (ИК „Фараго“, София, 2015)
и на сборниците с разкази:
- „Среднощен разговор“ (ИК „Фараго“, София, 2016)
- „Между живота и смъртта“ (ИК „Фараго“, София, 2018)
- „Отново под бащината стряха“ (ИК „Български бестселър“, София, 2021)
Признание[редактиране | редактиране на кода]
През 1977 г. става действителен член на Ню Йоркската академия на науките с право на номинации за негови органи. Проф. Виден Георгиев е съучредител на гражданското „Движение за развитие и защита на науката и висшето образование“ (ДРЗНВО)[2] и член на Съюза на независимите български писатели (СНБП).
Творческата му биография е поместена в международни справочници като „Американски биографичен институт“, „Кой, кой е в медицината и здравеопазването“, Международния биографичен център в Кеймбридж, а така също и в книгата „Biography International“, Делхи, Индия и др.[1]
За приносите си в науката е награждаван с много грамоти и медали, между които и орден „Червено знаме на труда“ и орден „Кирил и Методий“ III степен.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Скръбна вест – почина проф. д-р Виден Георгиев. Сайт на Национална спортна академия. Последен достъп: 7 април 2023.
- ↑ а б в г Богданов, К. Проф. д-р Виден Георгиев на 90 години. Сп. „Наука“, Год. XXV, 2015, кн. 3, стр. 78. Последен достъп: 22 април 2023.
- ↑ Gueorguiev V.; Puig Manera R. Spinal activity recorded by implanted electrodes in cats (Activité spinale recueillie par électrodes implantées chez le chat). Journal de Physiologie, Volume 57, Issue 5, Pages 616 - 617, September 1965. Scopus. Последен достъп: 7 април 2023.
- ↑ Законът за развитие на академичния състав в Република България - да или не! : сборник. Мрежа на библиотечно информационните системи и информационните системи за научни изследвания. Последен достъп: 6 март 2024 г.