Габриел Батистута

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Габриел Батистута
Лична информация
ПрякорБатигол
Роден1 февруари 1969 г. (55 г.)
Ръст185 см
Постнападател
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1988 – 1989
1989 – 1990
1990 – 1991
1991 – 2000
2000 – 2003
2003
2003 – 2005
Общо:
Нюелс Олд Бойс
Ривър Плейт
Бока Хуниорс
Фиорентина
Рома
Интер *
Ал Араби
24
21
30
269
63
12
21
440
(7)
(4)
(13)
(168)
(30)
(2)
(25)
(249)
Национален отбор
1991 – 2002 Аржентина78(56) [1][2]
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
* Играе под наем в посочения отбор.
Габриел Батистута в Общомедия

Габриел Омар Батистута (на испански: Gabriel Omar Batistuta) е бивш професионален футболист, роден през 1969 г. в град Авелянеда[3], Аржентина, но израства в намиращия се в съседство на 5 км по-голям град Реконкиста. Той е един от най-добрите нападатели в историята на футбола.

На международно ниво Батистута е на второ място сред голмайсторите за отбора на Аржентина – има 56 гола в 78 мача с националната фланелка на Аржентина [1],[2]. Батистута играе за Аржентина на три Световни първенства – Световно първенство 1994, Световно първенство 1998 и Световно първенство 2002, също така и на три издания на Копа Америка – през 1991, 1993 и 1995 г. Играе по-голямата част от кариерата си във Фиорентина и се нарежда десети в класацията по най-много вкарани голове в историята на Серия А със 184 гола в 318 мача.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Дълго време Батистута е недооценен от феновете в Аржентина, свикнали с център-нападатели с по-рафиниран технически стил на игра. По време на първенството на Южна Америка през 1991 г., Батистута става голмайстор със своите шест гола, а Аржентина печели първенството. Това постижение му осигурява трансфер в Италия. „Фиорентина“ се отказва от предстоящата покупка на сънародника му Диего Латоре, защото ръководството на отбора е силно впечатлено от начина, по който Батистута се представя на международното поле. Получил във Флоренция прякора „Батигол“, той спечелва обичта на феновете, когато не напуска „Фиорентина“ след изненадващото ѝ изпадане през 1992 г. и отбелязва головете, върнали я от първи опит отново в Серия А. През 2000 г. е продаден на „Рома“, където отбелязва 20 гола и така вдъхновява отбора да извоюва титлата в Серия А за трети път в своята история.

Статистика[редактиране | редактиране на кода]

Клубна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Клуб Сезон Първенство Купа Континентални
турнири
Общо
Мачове Голове Мачове Голове Мачове Голове Мачове Голове
Нюелс Олд Бойс 1988 – 89 24 7 5 3 29 11
Ривър Плейт 1989 – 90 21 4 21 4
Бока Хуниорс 1990 – 91 30 13 10 6 40 19
Фиорентина 1991 – 92 27 13 3 1 30 14
1992 – 93 32 16 3 3 35 19
1993 – 94 26 16 4 3 2 2 32 21
1994 – 95 32 26 5 2 37 28
1995 – 96 31 19 8 8 39 27
1996 – 97 32 13 3 2 7 4 42 19
1997 – 98 31 21 5 3 37 24
1998 – 99 28 21 6 4 3 1 37 26
1999 – 00 30 23 3 0 11 6 44 29
Общо 269 168 40 26 23 13 332 207
Рома 2000 – 01 28 20 0 0 3 1 31 21
2001 – 02 23 6 1 0 8 0 32 6
2002 – 03 12 4 2 1 6 1 20 6
Общо 63 30 3 1 17 2 83 33
Интер 2002 – 03 12 2 12 2
Ал-Араби 2003 – 04 18 25 0 0 18 25
2004 – 05 3 0 0 0 3 0
Общо за кариерата 440 249 43 27 47 24 516 300

Голов коефициент[редактиране | редактиране на кода]

Общо за кариерата
Отбор Мачове Голове Голове на мач
Клубни отбори 516 300 0,58
Аржентина 078 056 [1],[2] 0,72
Общо 594 356 0,6

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Gabriel Omar Batistuta – Goals in International Matches, RSSSF, 9 юни 2016, посетена на 23 юни 2016 г.
  2. а б в International Goals – Players with 30 or More Goals, RSSSF, 9 юни 2016, посетена на 23 юни 2016 г.
  3. www.batistuta.com, архив на оригинала от 4 юни 2007, https://web.archive.org/web/20070604175333/http://www.batistuta.com/carriera/, посетен на 2007-05-25 

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]