Гавраил Панчев
| Гавраил Панчев | |
| български публицист | |
| Роден |
15 октомври 1954 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Пловдивски университет |
| Научна дейност | |
| Публикации | „Алеко Константинов. Биография в три тома“ (2003–2008) |
| Семейство | |
| Уебсайт | gavrailpanchev.info |
Гавраил Ненчев Панчев е български изследовател, публицист и общественик.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 15 октомври 1954 г. в Стамболийски. През 1982 г. завършва Българска филология в Пловдивския университет.[1] От 1983 г. до 1991 г. е последователно преподавател и заместник-директор в СОУ „Отец Паисий“ в родния си град. След 1991 г. работи в сферата на образованието и културата в град Пловдив. От 2000 до 2002 г. е директор на фондация „Европейски месец на културата“ – Пловдив. През 1996 г. е включен в енциклопедия „Кой кой е в българската култура“.
През годините след 10 ноември 1989 г. е автор на множество статии в националния печат (в-к „Демокрация“, сп. „Философски алтернативи“, в. „Литературен форум“, сп. „Демократически преглед“, в-к „Марица“ и др.).
Един от основните му трудове е „Алеко Константинов. Биография в три тома“, която разработва в продължения на 15 години. Последният том от биографията излиза в края на 2008 г.[1]
Умира на 2 април 2020 г. в Пловдив.[2][3][4]
Творчество[редактиране | редактиране на кода]
Отвъд реалността и утопията[редактиране | редактиране на кода]
Текстовете в сборника са публикувани в периода 1992 г. – 2018 г. и предлагат философски и лингвистичен поглед върху теми като език, образование, революция, идеологии, метафизика.
Тема на сборника са опозиции като просвещенски идеал – диплома, истина – интерпретация, външен – вътрешен плурализъм и др. Писани в годините на прехода, текстовете поставят тези опозиции в чисто български дискурс като предлагат нов анализ на проблеми, вълнуващи и определящи нашето общество като авторитаризъм, корупция, досиета, демокрация.
Алеко Константинов. Биография в три тома[редактиране | редактиране на кода]
- Първи том
Биографията пространно изследва и коментира живота на Алеко Константинов в широк контекст – историята на Свищов, рода и семейството на автора и връзката му с християнската религия; книгата възстановява историята на Априловската гимназия в гр. Габрово, във връзка с учението му в Русия е коментирана политическата, икономическата, идеологическата и образователна история на Русия в този период.[5]
- Втори том
Вторият том обхваща творческата и обществено-политическата дейност на Алеко Константинов след 1885 г. до 1897 г: неговото отношение към правото, адвокатската работа и специален коментар на хабилитационния му труд при опита да кандидатства за доцент на Софийския университет, пътеписите му и фейлетоните му. Основно място е отделено за съвременна интерпретация на „Бай Ганю. Невероятни разкази за един съвременен българин“.[5]
- Трети том
Третият том от биографията е изцяло посветен на убийството на А. Константинов на 11 май 1897 г. Описани и коментирани са различни интерпретации: Политическото убийство: единствената досега версия за покушението срещу Алеко; Разбойническото убийство: това е тезата на управляващата Народна партия, изразена по страниците на в. „Мир“ и в. „Прогрес“; Магическото убийство;. Синкретичното убийство. Специално и обстойно е описана, изследвана и коментирана правната страна на убийството с помощта на всички нормативни (законови) документи и актове на Народното събрание, актуални към 1897 г. и използвани по време на процеса в Т. Пазарджик от есента на същата година.[5]
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Между робството и свободата. Сборник статии. Пловдив: Полиграфия АД, 1994.
- Промяната. Сборник 4 студии. Пловдив: Полиграфия АД, 1994.
- Убийството на Алеко Константинов. София: Литературен форум, 1997.
- „Бай Ганю. Невероятни разкази за един съвременен българин“ от Алеко Константинов: власт и знание. Сборник есета и статии, първо издание, Пловдив: СЕМА 2001, 1998.
- „Бай Ганю. Невероятни разкази за един съвременен българин“ от Алеко Константинов: власт и знание. Сборник есета и статии, второ преработено и допълнено издание, Пловдив: СЕМА 2001, 1999.
- „Бай Ганю. Невероятни разкази за един съвременен българин“ от Алеко Константинов: власт и знание. Сборник есета и статии, трето преработено и допълнено издание, Пловдив: СЕМА 2001, 2000 г.
- Алеко Константинов. Биография в три тома:
- Алеко Константинов. Биография. I том. Пловдив: Макрос, 2003.
- Алеко Константинов. Биография. III том. Пловдив: Макрос, 2003.
- Алеко Константинов. Биография. II том. Пловдив: Макрос, 2008.
- Отвъд реалността и утопията. Сборник статии. София: Литературен форум, 2018.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б „Излезе най-новата биография на Алеко Константинов“, EuroChicago.com, 12 януари 2012 г.
- ↑ Нина Киркова, Напусна ни един от най-големите изследователи на Алеко, април 2020 г.
- ↑ Нина Киркова, Отиде си изследователят, публицист и общественик Гавраил Панчев, Културни новини, 8 април 2020 г.
- ↑ Тъжна вест! Отиде си известен пловдивски деец, в-к Марица, 8 април 2020 г.
- ↑ а б в Станислав Калчев, Излезе най-новата биография на Алеко Константинов, сайт на Българо-американския център „Мадара“, 1 януари 2012 г..
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Личен сайт на Гавраил Панчев Архив на оригинала от 2009-08-05 в Wayback Machine. (мъртъв линк)
- Блог на Гавраил Панчев
- „Гавраил Панчев: „Алеко би изпил няколко бири със сънародниците си в Чикаго и би им пожелал благи вести и благоденствие“, интервю на Светлозар Момчилов, в. „България днес“, 6 февруари 2012 г.
|
