Гай Муций Сцевола

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Муций Сцевола пред Порсена, Ханс Балдунг (1531)

Гай Муций Сцѐвола (на латински: Gaius Mucius Scaevola; лат.: Scaevola — „лява ръка“) e легендарен герой от ранната история на Древен Рим. Според легендата Сцевола спасил град Рим през 508 пр.н.е., когато градът e обсаден от вражеският етруски цар Ларс Порсена.

Сцевола се промъква във вражеския лагер, за да убие Порсена, но по погрешка убива царския ковчежник. Заловен е и отведен пред царя, който, за да го сплаши, нарежда да запалят около него огньове. Гай Муций протяга дясната си ръка над огъня от най-близкия жертвеник и я държи в огъня, докато изгори, без да трепне от болка. Потресен от постъпката му, царят го освобождава, а Гай Муций му заявява, че той е само един от триста римски младежи, заклели се да убият Порсена. След тази вест уплашеният етруски цар вдига обсадата и сключва мир.

За храбростта и находчивостта си (вестта за 300-те готови на покушение римски младежи е лъжа) Гай Муций, получил прякора Сцѐвола (Левакът), е награден от сената със земи край р. Тибър, по-късно станали известни като Муциеви ливади. [1]

Предполага се, че може би издръжливостта на Сцевола e подкрепена от болестна аналгезия, от която той става нечувствителен към болка.

Тази история е филмирана през 1964 г. в италианския филм „Il Colosso di Roma“ (в Германия със заглавие „Титанът с железния юмрук“).

Източници[редактиране | edit source]

  1. Тит Ливий, Достопаметни герои и деяния. (Ab urbe condita). Изд. Народна култура. София, 1989, стр. 76 - 78.

Външни препратки[редактиране | edit source]