Генадий Невелски

Генадий Невелски руски изследовател Роден: 23 ноември (5 декември) 1813 Дракино, Костромска област, Русия Починал: 17(29) април 1876 Петербург, Русия

Генадий Иванович Невелски (руски Геннадий Иванович Невельской) (23 ноември (5 декември) 1813 - 17(29) април 1876) руски мореплавател, изследовател на Далечния Изток, откривател на протока между остров Сахалин и континента.

Ранни години 1813-1847

Роден в село Дракино, сега в Костромска област в семейство на морски офицер. През 1829 г. постъпва, а през 1832 г. завършва Морския кадетски корпус в Петербург и е командирован във флота. През 1836 г. завършва Морската академия и с чин лейтенант и е назначен на кораба "Белона", на който под ръководството на Фьодор Литке се обучава на морско дело великия княз Константин. Престижната длъжност му гарантира бързо придвижване по служебната стълбица и завидна кариера. През 1847 г. Невелски е назначен за командир на транспортния кораб "Байкал", като му е поставена задача да превози до Камчатка стоки и продоволствия. Още преди назначаването си на "Байкал" той живо се интересува от старинните известия за островния характер на Сахалин и свежите съобщения на местни моряци, опровергаващи грешното мнение на Иван Крузенщерн, че Сахалин е полуостров.

Експедиционна дейност 1848-1854

Установяване островното положение на Сахалин

Местоположение на протока Невелски, най-тясната част на Татарския проток

На 28 август 1848 г. "Байкал" отплава от Кронщад и на 12 май 1849 г. стига до Камчатка, където занася на заселниците оборудване, продоволствия и дрехи. На 30 май Невелски самоволно излиза в открито море, пресича Охотско море и навлиза в Сахалинския залив. След като достига до южната част на залива той изпраща с лодка на югозапад лейтенант Пьотър Василиевич Казакевич с няколко моряци, които се добират до устието на Амур.

Сам Невелски с три лодки през юли 1849 г. обхожда устието на реката, като през цялото време извършва измервания на дълбочината, след което се спуска на юг до най-северната точка достигната през 1787 г. от Жан-Франсоа Лаперуз и окончателно доказва, че Сахалин е остров, като е отделен от континента с проток широк 7,5 км. По късно този проток, представляващ най-тясната част на Татарския проток е наречен в неговата чест – Невелски. Освен това Невелски доказва, че устието на Амур е достъпно за влизане на морски съдове.

След като отправя "Байкал" на зимуване в Петропавловск Камчатски, през зимата на 1849-1850 се отправя към Петербург, където е приет от император Николай I, който го назначава за ръководител на нова експедиция в Далечния Изток и го произвежда в капитан 2-ри ранг.

Амурска експедиция 1850-1854

Основната задача на новата експедиция е построяването на селище в района, което да стане център за търговия с местното население и мащабно изследване на долния басейн на Амур и остров Сахалин.

През пролетта на 1850 г. Невелски се отправя обратно към Амур, където у северния вход на Амурския лиман пре юни 1850 основава зимовището Петровское, което става основна база на експедицията през цялото ѝ времетраене. След като установява че пристанището на новооснованото зимовище не е пригодно за зимуване на кораби, с лодки се изкачва още 100 км нагоре по реката и на 1 август 1850 г. на левия бряг на Амур основава Николаевския пост (сега град Николаевск на Амур). Там той издига руския флаг и обявява целия Приамурски край и остров Сахалин за руски владения. До 1853 г., въпреки забраната на императора, основава няколко селища на езерото Кизи, в залива Дьо Кастри, в залива Советская Гаван и на остров Сахалин, като по този начин утвърждава руското присъствие в района. Неговите подчинени лейтенант Николай Бошняк и щурманите Дмитрий Орлов, Григорий Данилович Разградски и Николай Рудановски до 1854 г. откриват, изследват, описват и картират големи участъци от долния басейн на Амур, остров Сахалин и бреговете на Татарския проток.

Министерския съвет, възмутен от самоуправството на Невелски, постановява да бъде разжалван в матрос и да освободи поста, който заема. Тогавашния генерал-губернатор на Източен Сибир Муравьов-Амурски успява да издейства аудиенция при императора и представя нещата в истинска светлина. На подписания от министрите документ за разжалването на Невелски Николай І написва "Поступок Невельского молодецкий, благородный и патриотический, и, где раз поднят русский флаг, он уже опускаться не должен" - и награждава Невелски със следващ чин – капитан 1-ри ранг.

Следващи години 1854-1876

През 1854 г. организира експедиция по изследването на Амур, която се възглавява от генерал-губернатора Муравьов-Амурски за защита на Далечния Изток от англо-френска агресия по време на Кримската война.

Същата година е произведен в контрадмирал, през 1864 - във вицеадмирал, а през 1874 - в пълен адмирал. През 1856 г. е отзован от Далечния изток и назначен за член на научния отдел на Морския технически комитет.

Умира на 17 (29) април 1876 г. в Санкт Петербург и е погребан в Новодевическото гробище.

Памет

Неговото име носят:

• Географски обекти:
  • връх Невелски (50°27′ с. ш. 143°14′ и. д.50.45° с. ш. 143.233333° и. д. 50.45, 143.233333), на остров Сахалин,
  • град Невелск (46°39′ с. ш. 141°52′ и. д.46.65° с. ш. 141.866667° и. д. 46.65, 141.866667), на остров Сахалин, Русия;
  • залив Невелски (52°04′ с. ш. 141°25′ и. д.52.066667° с. ш. 141.416667° и. д. 52.066667, 141.416667), на Охотско море, в протока Невелски;
  • залив Невелски (47°00′ с. ш. 141°50′ и. д.47° с. ш. 141.833333° и. д. 47, 141.833333), на Японско море, на западното крайбрежие на остров Сахалин;
  • нос Невелски (51°57′ с. ш. 141°25′ и. д.51.95° с. ш. 141.416667° и. д. 51.95, 141.416667), на западното крайбрежие на протока Невелски;
  • плитчина Невелски в Амурски лиман на Охотско море;
  • подводен връх Невелски в Тихия океан;
  • проток Невелски (52°10′ с. ш. 141°36′ и. д.52.166667° с. ш. 141.6° и. д. 52.166667, 141.6), между остров Сахалин и континента, свързващ Японско с Охотско море;

• Други:
  • Висше инжинерно морско училище във Владивосток;
  • паметници във Владивосток, Николаевск-на-Амур и Хабаровск
  • улица "Генадий Невелски" във Владивосток;
  • филма “Залив на щастието" (Залив счастья) (Свердловска киностудия, 1988).

Трудове

• "Подвиги русских морских офицеров на крайнем востоке России. 1849-55", Хабаровск, 1969.

Източници

• Баранский, Н. Н., Отечественние физико-географы и путешественники, М. 1960 г.
• Географы и путешественики. Краткий биографический словарь, М., 2001 г., стр. 325-328. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2789255/
• Лебедев, Д. М. и В. А. Есаков, Русские географические открытия и исследования с древных времен до 1917 года, М., 1971 г., стр. 334-335.
• Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982-86 г.

Т. 4 Географические открытия и исследования нового времени (ХІХ – начало ХХ в.), М., 1985 г., стр. 91, 116-117. http://www.bookshunt.ru/b31133_ocherki_po_istorii_geograficheskih_otkritij_t.4

Външни препратки

• ((ru)) Биография на Генади Невелски, Биографический словарь