Генерална конференция по мерки и теглилки

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Генералната конференция по мерки и теглилки (на френски Conférence générale des poids et mesures, CGPM) е орган, създаден от дипломатическия договор Конвенция за метъра с цел да организира и координира работата по поддържане на международната метрична система SI в съответствие с развитието на науката и технологиите. Конференцията се свиква на всеки четири години. В нея вземат участие представители на страните-членки на Конвенцията за метъра (Convention du Mètre) от 1875 г. (понастоящем 55). Освен това, с ранг на наблюдател, могат да участват представители на асоциирани страни и икономически организации (понастоящем 34). Първата Генерална конференция, проведена през 1989 г., приема еталоните за метър и килограм. Двадесет и четвъртата Генерална конференция, на 21 октомври 2011 г., приема Резолюция №1 за възможна бъдеща ревизия на системата SI. Целта е мерките-еталони да се обвържат с природните константи. Промяната ще бъде приета от следващата Генерална конференция, насрочена за 2014 г., ако са налице необходимите за това условия.

През 1910 г. България получава еталони на мерните единици килограм и метър, и по силата на Указ № 1 на цар Фердинанд I от 27 февруари 1911г. се присъединява към Конвенцията.

Основни функции на Генералната конференция[редактиране | edit source]

  1. Осигурява разпространението на Международната система единици SI;
  2. Дискутира и инициира спогодби за развитие и подобряване на метричната система;
  3. Потвърждава резултатите от нови фундаментални метрологични измервания и различни научни резолюции от международен обхват;
  4. Взема всички главни решения относно финансиране, организация и развитие на постоянно действащия научен институт, Международното бюро по мерки и теглилки (BIPM), със седалище Севър, Франция;
  5. Избира Международен комитет по мерки и теглилки (на френски Comité international des poids et mesures, CIPM), в състав до 18 представители от различни страни-членки, който ръководи и контролира работата на BIPM и сътрудничи с други международни организации;
  6. Получава доклад от CIPM за извършената работа.

Предистория[редактиране | edit source]

Необходимостта от универсална десетична метрична система се появява в средата на 19 век, по време на първите световни търговски изложения.

1869 година[редактиране | edit source]

Император Наполеон III одобрява с декрет предложението на Министерството на селското стопанство и търговията за създаване на международна научна комисия за разпространение на използването на метричните мерки, за улесняване на търговията и сравняването на мерките между държавите, за изработване на международен еталон за метъра.

1870-1872 година[редактиране | edit source]

В Париж заседава Международната комисия за метъра, която изработва Конвенцията за метъра.

20 май 1875 година[редактиране | edit source]

На заключителното заседание на Международната техническа конференция в Париж 17 държави подписват дипломатическия договор „Конвенция за метъра”. Създава се постоянна организационна структура за общи действия на страните-членки по въпросите за единиците мерки. Основни подразделения на тази структура са CGPM, CIPM и BIPM.

Историческа справка за решенията на Генералната конференция по мерки и теглилки, свързани със системата SI
Година / Конференция РЕШЕНИЯ
1889 / първа Утвърждава изработените еталони за метъра и килограма, които заедно с астрономическата секунда образуват тримерната механична система единици - MKS.
1901 / трета Приема декларация за разграничаване на масата и теглото; приема дефиницията на литъра и стойността на константата g.
1921 / шеста Разширява обхвата и отговорностите на BIMP до други области на физиката.
1927 / седма Дефинира метъра на базата на прототипа; разширява обхвата на дейност на BIPM(ограничен до този момент до мерки за дължина,маса и метрологични изследвания, свързани с тях) до разработване на стандарти за измерване на електричеството.
1948 / девета Допълва тримерната механична система единици MKS с единиците ампер, келвин и кандела като основни единици мерки съответно за електричени ток, термодинамична температура и светлинен интензитет.
1960/ единадесета Приема наименованието SI за Международната система за измервания, основана на шестте основни мерни единици; ратифицира определението за секунда; въвежда представки за производни единици мерки; поставя пред CIPM въпроса за разликата между литър и кубичени дециметър.
1964 / дванадесета Поставя пред CIPM въпроса за разработване на стандарти за атомна и молекулярна честота; приема по-нататъшното използване на единицата кюри, но не като SI–единица; допълва списъка с представките; отменя определението за литър, запазва термина само като друго наименование на кубичен дециметър; разрешава използването на десетичен знак.
1967/68 / тринадесета Дава нови дефиниции на секунда и кандела; разработва дефиниция, символ и скала на единицата келвин; представя списък на примерни производни мерни единици; отхвърля използването на микрон като единица мярка.
1971 / четиринадесета Дефинира, въвежда означение и правила за използване на mol като седма основна единица мярка; приема наименованието сименс на мярката за електропроводимост; поставя предCIPM въпроса за дефиниране и въвеждане на Международно атомно време.
1975 / петнадесета Предлага стойност за скоростта на светлината; одобрява използването на Универсално координирано време; приема допълнителни единици мерки – бекерел и грей; добавя две нови представки.
1979 / шестнадесета Дефинира единицата кандела чрез монохроматично излъчване; приема допълнителна единица – сиверт; по изключение разрешава използването на две означения за литъра – l и L.
1983 / седемнадесета Дефинира единицата метър чрез скоростта на светлината.
1987 / осемнадесета Обсъжда предстоящи уточнения, свързани с единиците за електричество – волт и ом.
1991 / деветнадесета Добавя четири нови представки.
1995 / двадесета Отхвърля клас помощни единици.
1999 / двадесет и първа Приема допълнителна единица – катал; обсъжда нова дефиниция за единицата мярка

килограм.

2011 / двадесет и четвърта Одобрява Резолюция №1 „За възможна бъдеща промяна на Международната измерителна система SI
Страни-членки и асоциирани страни и организации към CGPM
СТРАНИ-ЧЛЕНКИ Асоциирани страни и организации
Аржентина Албания
Италия Парагвай
Словакия Бангладеш
Австралия Перу
Казахстан Беларус
Камерун Република Македония
САЩ Боливия
Сърбия Република Молдова
Белгия Босна и Херцеговина
Канада Сейшели
Тайланд Виетнам
Бразилия Словения
Аржентина Италия
Кения Гана
Турция Тайван
България Грузия
Китай Тунис
Унгария Еквадор
Великобритания Украйна
Корейска република Естония
Уругвай Филипини
Венецуела Замбия
Корея Хонг Конг (Китай)
Финландия Зимбабве
Германия Черна гора
Малайзия Коста Рика
Франция Шри Ланка
Гърция Куба
Мексико Ямайка
Холандия Латвия
Дания Карибска общност
Нова Зеландия Литва
Хърватска Мавриций
Доминиканска република Малта
Норвегия Панама
Чехска република
Египет
Пакистан
Чили
Израел
Полша
Швейцария
Индия
Португалия
Швеция
Индонезия
Румъния
Ислямска република Иран
Руска федерация
Япония
Ирландия
Саудитска Арабия
Испания
Сингапур

Външни препратки[редактиране | edit source]