Герб на Таджикистан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Герб на Таджикстан от 1993

Гербът на Таджикистан е създаден по модела на герба на страната от съветско време, който е бил в употреба до разпадането на СССР през 1991 година. Короната в центъра на герба е същата като тази на таджикското националното знаме. В централната част на герба са изобразени книга и планина, тъй като Таджикистан е предимно плнаниска страна.

Интерпретации[редактиране | edit source]

Според изследователя В.Саприков [1] "трите възвишения в короната, изобразена на герба, символизират трите региона на страната — Хатлон, Заравшан и Бадахшан. Всеки един от тях поотделно не са страна, само обединени в едно цяло те предсравляват Таджикистан. Короната има още едно значение: думата "тадж" в превод от таджикски означават "венец". В по-широк смисъл понятието "таджики" може да се интерпретира като "халки тодждор", тоест народ-венценосец. Иначе казано, короната "играе ролята на обединяващо начало, без която няма и не може да има самостоятелна държава".

Герб на Таджикска ССР до 1991
Герб на Таджикстан от 1992 до 1993

Саприков обръща внмимание на това, че числото "седем" (седем звезди) е свещено, то носи щастие, дарява добродетел. В таджикската народна традиция това число още и символ на съвершенството.

Слънцето, изгряващо зад планинските хребети, символизира наступването на живота, света, а пшеничните класове - богатството на страната.

В своята интерпретация на държавните символи на Таджикистан изследователя М.Ревнивцев се обръща към религията зороастризъм ".[2], която води своето начало към времето на първата таджикска държава на Саманидите 9-10 век и която, както той уверява, се ползва с голяма популярност сред таджикската интелигенция и в годините на Съветската власт, и към днешна дата.

По мнението на М. Ревнивцев "короната", изобразена в центъра на националния флаг, в горната си част включва стилизирани изображения на три светилници - три свещени и неугасими огъня, които са обект на религиозните поклонения в зороастрийските храмове. Централният елемент "короната" символизира световната планина Хара, намираща се в центъра на Света, а златната дъга в долната част на емблемата олицетворява "моста на възмездието" Чинват, на който в Съдния Ден Заратустра ще отделя душите на праведните от тези на грешниците.

  • Седемте златни звезди, съгласно интерпретацията на М. Ревнивцев, символизират едно от основните понятия на зороастризма — седем добри духа Амеша Спента, които са близкото обкръжение на върховния бог Ахурамазда (Ормузда).
  • Разположените в дъгообразна окръжност златни звезди образуват фарн - слънечево сияещо начало, божественния огън, неговата материална еманация, аналог на нимба около главите на християнските светци.
  • 21-те слънчеви лъча са всъщност три пъти повторени по 7 лъча - символизират трите еманации на Ашурамазда със 7 добри духове Амеша Спента.
  • Златните планини със сребърните върхуве символизират заснежените хребти на Алайските, Заалайските панини и Памир.
  • Пшеничните класове - символизират земледелието и оседналия живот на таджиките.

Източници[редактиране | edit source]

  1. сп. "Наука и жизнь" брой 10, 1993
  2. http://vexillography.narod.ru/tadjik/index.html

Литература[редактиране | edit source]

Вижте още[редактиране | edit source]