Герда Вегенер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Герда Вегенер
Gerda Wegener
датска художничка и илюстраторка
Герда като булка през 1904 г.
Родена
Герда Мари Фредрике Готлиб
Хамелев, Дания
Починала
20 юли 1940 г. (55 г.)
Фредериксберг, Дания
Кариера в изкуството
Жанрпортрет
Семейство
БащаЕмил Готлиб
МайкаЮстин Остерберг
СъпругЛили Елбе
Фернандо Порта
Герда Вегенер в Общомедия

Герда Мари Фредрике Вегенер (Gerda Marie Fredrikke Wegener), родена с фамилията Готлиб (Gottlieb), е датска илюстраторка и художничка. Известна е с модните си илюстрации и по-късно с картините си, които разширяват границите на нейното време по отношение на пола и любовта. Тези произведения понякога са класифицирани като лесбийска еротика и много от тях са вдъхновени от нейния съпруг – транссексуалната жена Лили Елбе.[1] Вегенер създава тези произведения в стиловете Ар нуво и по-късно Ар деко.[1]

Тя е известна със своите илюстрации, създадени за реклами, а също така е и портретистка. Занимава се с изкуство в Париж, но в Дания има по-малко успех, тъй като хората намират работата ѝ за много различна и странна (често изобразява съпруга си като жена).[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранен живот[редактиране | редактиране на кода]

Готлиб е роден в Хамелев, Дания, в семейството на Емил Готлиб, викарий в Лутеранската църква, и Юстин (по баща Остерберг). Баща ѝ има хугенотско потекло и семейството ѝ е консервативно. Тя има трима братя и сестри, но е единствената, доживяла до зряла възраст. Наслаждава се на изкуството от ранна възраст и започва да се обучава. Семейството и се премества в Хобро. По-късно тя се премества в Копенхаген, за да продължи образованието си в Кралската датска академия за изящни изкуства.[1]

Брак[редактиране | редактиране на кода]

„Лили Елбе“, ок. 1928 г

Герда се запознава с художника Еймар Вегенер (бъдещ Лили Елбе), докато двамата следват в Кралската датска академия за изящни изкуства в Копенхаген.[3] Женят се през 1904 г., когато тя е на 19, а Еймар на 22 г.[4] Пътуват из Италия и Франция и накрая се установяват в Париж през 1912 г. Двойката се потопява в бохемския начин на живот на времето, сприятелявайки се с много художници танцьори и други фигури от света на изкуството, често посещавайки карнавали и други обществени фестивали.

През това време съпругът ѝ започва да носи женски дрехи и приема женското си име и идентичност[5], превръщайки се в любимия ѝ модел в нейните картини на красиви жени с натрапчиви бадемовидни очи, облечени в шикозни дрехи. През 1913 г. светът на изкуството е шокиран, когато научава, че моделът, вдъхновил нейните изображения на дребни фатални жени, всъщност е нейният съпруг.[4]

Герда Вегенер обикновено представя мъжа си като негова братовчедка, когато е облечена в женско облекло.[6] През 1930 г. Елбе се подлага на една от първите операции за смяна на пола. Тъй като датското законодателство по онова време не признава брака между две жени, бракът им е анулиран през октомври 1930 г. от крал Кристиан X.[1] Елбе умира през 1931 г. от усложнения след операция.[2]

Втори брак и смърт[редактиране | редактиране на кода]

През 1931 г. Вегенер се жени за италианския офицер, пилот и дипломат майор Фернандо Порта и се премества с него в Мароко.[1] Тя се развежда с него през 1936 г. и се връща в Дания през 1938 г. по неизвестни причини.[1][2]

Прави последната си изложба през 1939 г., но по това време произведенията ѝ са излезли от мода, тъй като по-простият Функционализъм става по-популярен през 30-те години.[1] Тя е бездетна, живее сама в относителна неизвестност и започва да пие много.[7] Изправена е пред финансова нестабилност и поддържа своите доходи, като продава ръчно рисувани пощенски картички.[2]

Умира на 28 юли 1940 г. във Фредериксберг, Дания, на 55-годишна възраст, малко след като Нацистка Германия нахлува в страната. Нейното малко имение е продадено на търг и има само малък некролог, отпечатан в местния вестник.[4]

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Стилове и влияния[редактиране | редактиране на кода]

Работата на Вегенер често е такава на уверените и елегантните жени, извършващи различни дейности, или в стил, вдъхновен от Ренесанса, в стил Ар нуво или Ар деко. Изображенията обикновено показват жени, позиращи или участващи в артистични начинания като театър, литература и танци.[8] По-късно във Франция Вегенер създава творби с жени, показващи съблазнителна сила или участващи в сексуални дейности. Това рисково изкуство се смята за „лесбийска еротика“ и се публикува в незаконни книги за изкуство.[1]

Наред с промяната на начина, по който жените са представени в изкуството, Вегенер също оспорва ролите на пола и сексуалната идентичност в нейната работа. Тя прави това по малки начини, като рисува мъже със стройни тела и меки линии, или изображения на нейния транссексуален съпруг Еймар (Лили Елбе).[1]

Ранна кариера в Копенхаген, Дания[редактиране | редактиране на кода]

Портрет на Елена фон Кол (1906)

Работата на Вегенер е изложена в художествената галерия Шарлотенборг през 1904 г., но тя не привлича много внимание за произведенията си. Кариерата ѝ на художничка започва да се „мобилизира“ след завършване на Академията през 1907 и 1908 г., когато се появява във вестник „Политикен“.[1] След това художничката е в центъра на полемика, наречена „Спор на селския художник“, след като една от нейните творби от 1906 г., – „Портрет на Елена фон Кол“, е отхвърлена от изложбите на Den frie Udstilling и Шарлотемборг поради стила на произведението. То предизвиква притеснения относно италианското ренесансово плагиатство и разделяне на мненията за това, че показва слаб индивид или елегантна красива жена. Вегенер никога не се включва в дебата. Портретът е изложен от търговската къща на „Винкел и Магнусен“ и получава внимание, което дава тласък на нейната кариера като художничка.[1]

Вегенер печели две състезания за скициране във вестник „Политикен“: през 1908 г. и през 1909 г. за най-добро изобразяване на „Жените от Копенхаген“ и след това на „Фигурите на улицата“.[1]

Париж, Франция[редактиране | редактиране на кода]

През 1912 г. Вегенер и нейният съпруг Лили Елбе се преместват в Париж, Франция.[8] Там Вегенер започва да разширява границите в своето изкуство, като създава по-провокативни картини на жени, ангажирани в сексуални дейности и в съблазнителни пози.[2] Тя често рисува себе си с Лили Елбе или Лили сама, представяна като мъж или жена.[1] Работата ѝ привлича внимание и тя успява да организира партита и да изживее печална слава.[2] Заедно с това се развива и нейната работа в модната индустрия, тъй като тя илюстрира за списания като „Фантазио“, „Вог“ и „Ви Паризиен“. Нейните илюстрации са използвани в широка гама от платформи от реклами за красота до политически антигермански изображения в „Матен“ и „Байонет“ по време на Втората световна война.[8]

През 1925 г. печели два златни медала и един бронзов за произведенията си в конкурс на Световното изложение в Париж през 1925 г.[9] Творбите са изложени на художествените изложения Salon des Humoristes, Salon des Indépendants и Salon d'Automne.[8] Сприятелява се с Ула Пулсен (1905–2001) – датска балерина, която често става модел за нейните картини. Герда и съпругът ѝ също са близки приятели с художника Рудолф Тегнер и съпругата му Елна. 

В популярната култура[редактиране | редактиране на кода]

Картина на Герда Вегенер от 1925 г. на две жени, ангажирани в сексуална дейност в леглото.

През годините, като се започне с литературния успех на книга за нейния и съвместния ѝ живот с Лили Елбе и след това с издаването на филм, базиран на книгата, историята на двойката създава култ в Дания и по света. Техните произведения на изкуството са преоткрити и изложени и продадени на търг с успех. Специална изложба на творчеството на Герда Вегенер е в Музея за модерно изкуство Аркен до януари 2017 г., последвана от пътуваща изложба на нейното изкуство, показвана по целия свят.

„Момичето от Дания“ – романът на Дейвид Еберсхоф от 2000 г. за тях е международен бестселър и е преведен на дузина езика. Герда Вегенер е представена от шведската актриса Алисия Викандер във филма от 2015 г. „Момичето от Дания“, в който също участва британският актьор Еди Редмейн като Лили Елбе. Филмът получава известна критика за прикриване на действителната история на исторически транс човек и пропускане на определени факти,[10] и за това, че е базиран на измислена книга, която не разказва истинската история на двойката.[11] Темата за собствената сексуалност на Герда Вегенер, за която тя никога не е говорила публично, не се споменава във филма или книгата.[12][13][14]

Корицата на Басните на Лафонтен

Избрани произведения, илюстрирани от Вегенер[редактиране | редактиране на кода]

  • Den skønne Ubekendte на Анрдеас Виндинг (1912)
  • L'Anneau ou La Jeune fille imprudente на Луи дьо Робер (1913)
  • Amour Etrusque на Жозеф-Анри Росни-старши (1914)
  • Le Peplos vert на Морис дьо Валеф (1915)
  • Les Colombes poignardées на Морис Магър (1917)
  • La Guerre est morte на Луи Делюк(1917)
  • Le Journal de Marinette на une Femme curieuse (1917)
  • La Petite faunesse на Шарл Дерен (1918)
  • La Tendre Camarade на Морис Магър (1918)
  • L'Abdication de Ris-Orangis на Лео Ларгийе (1918)
  • Contes de mon Père le Jars на Ерик Алатини (1919)
  • Le Parfait Suiveur на Морис Магър (1919)
  • Le Livre des vikings на Гео-Шарл (Шарл Гуйо) (1924)
  • Douze sonnets lascifs на Луи Персо (1925) - придружен от набора от акварели Les Délassements d'Éros
  • Une Aventure d'amour à Venise на Джакомо Казанова (1927)
  • La Mythologie (1928) - албум от дванадесет плочи
  • Les Contes на Жан дьо Лафонтен (1928–1929)
  • Sur Talons rouges на Ерик Алатини (1929)
  • l'Œuvre du Divin Arétin (1930–1931) – набор от дванадесет цветни гравюри
  • Fortunio на Теофил Готие (1934)

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

  • Натюрморт с цветя, 1904 г.
    Натюрморт с цветя, 1904 г.
  • Гледка към Версай, 1917 г.
    Гледка към Версай, 1917 г.
  • Две русалки
    Две русалки
  • На пътя към Анакапри, 1922 г.
    На пътя към Анакапри, 1922 г.
  • Момиче и булдог в автомобил, ок. 1927 г.
    Момиче и булдог в автомобил, ок. 1927 г.
  • Фаталните жени, 1933 г.
    Фаталните жени, 1933 г.
  • В огледалото, 1930-те г.
    В огледалото, 1930-те г.
  • Герда и Еймар Вегенер на терасата
    Герда и Еймар Вегенер на терасата
  • Карнавал
    Карнавал
  • Дама пред огледалото
    Дама пред огледалото

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б в г д е ж з и к л м н Gerda Wegener // Biography. Посетен на 8 July 2020. (на американски английски)
  2. ↑ а б в г д е Gerda Wegener // www.widewalls.ch. Посетен на 8 July 2020. (на английски)
  3. ↑ Conway's Vintage Treasures // Vintage-movie-poster.com. Посетен на 8 April 2014.
  4. ↑ а б в She and She: The Marriage of Gerda and Einar Wegener. The Copenhagen Post. 3 July 2000
  5. ↑ The Arts and Transgender. renaissanceblackpool.org
  6. ↑ Lili Elbe. andrejkoymasky.com. 17 May 2003
  7. ↑ The Copenhagen Post // Посетен на 8 July 2020.
  8. ↑ а б в г Gerda Wegener // AWARE Women artists / Femmes artistes. Посетен на 8 July 2020. (на американски английски)
  9. ↑ Gerda Wegener: 'The Lady Gaga of the 1920s' // the Guardian. Посетен на 8 July 2020. (на английски)
  10. ↑ "The Danish Girl" Stretches Frilly Forced-Femme Fantasy Over Actual Trans History // Harlot Magazine. 23 November 2015. Посетен на 25 November 2015.
  11. ↑ The tragic true story behind The Danish Girl // The Telegraph. 8 December 2015. Посетен на 10 December 2015.
  12. ↑ The Incredibly True Adventures of Gerda Wegener and Lili Elbe // coilhouse.net. 3 August 2012. Посетен на 10 December 2015.
  13. ↑ Reading Group Notes The Danish Girl // allenandunwin.com. Посетен на 10 December 2015.
  14. ↑ The Danish Girl vs the True Story of Lili Elbe, Gerda Wegener // historyvshollywood.com. Посетен на 10 December 2015.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Man into woman: an authentic record of a change of sex / Lili Elbe; edited by Niels Hoyer [i.e. E. Harthern]; translated from the German by H.J. Stenning; introd. by Norman Haire. - London, Jarrold Publisher's, 1933 (Original Danish ed. published in 1931 under title: Fra mand til kvinde. Later edition: Man into woman: the first sex change, a portrait of Lili Elbe - the true and remarkable transformation of the painter Einar Wegener. - London, Blue Boat Books, 2004
  • Gerda Wegener / edited by Andrea Rygg Karberg ... [et al.]. - Denmark, Arken Museum of Modern Art, 2015
  • Corrado Farina, Parigi o cara. Gerda Wegener e l'erotismo de luxe, "Charta", n. 97, 2008, с. 64–67
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Gerda Wegener в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

     Портал „Изкуство“         Портал „Изкуство“          Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Дания“         Портал „Дания“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Герда_Вегенер&oldid=12072456“.