Глупакът (карта таро)
Глупакът е една от 78-те карти таро. Тя е една от 22-те главни аркани в гледането на Таро, номерирана като 0 (първа) или XXII (последна). В колодите предназначени за игри с карти таро обикновено е неномерирана, тъй като не е една от 21 козови карти, има уникална цел сама по себе си.
Иконография[редактиране | редактиране на кода]
В Марсилското таро глупакът е озаглавен Le Mat, а в повечето италиански колоди Il Matto . Тези архаични думи означават „лудият“ или „просякът“ и може да са свързани с думата за „шах и мат“, свързано с първоначалното използване на картите Таро за игрални цели.[1]
В най-ранните колоди таро, Глупакът е изобразен като просяк или разбойник. В тестето на Висконти-Сфорца носи дрипи, високи чорапи без обувки и пръчка през рамо. В косите има нещо като пера. Невчесаната му брада и перата може би са свързани с традиционния образ на дивака. Друг ранен италиански образ в тази традиция е първата (и най-нисша) от така наречените Mantegna Tarocchi.[2] Тази поредица от принтове с изобразени социални роли, алегорични фигури и класически божества започва с Беднякът – рисунка на просяк облегнат на тояга. Подобен образ намираме и в немската Hofämterspiel, в която глупакът е нарисуван като бос мъж в роби, със звънчета на качулката, свирещ на гайда.[3]
В Марсилското таро и производните колоди по подобен начин е изобразен брадат човек с шапка на шут; винаги носи вързоп с вещите си на пръчка, преметната през рамо. Изглежда сякаш го гони животно, куче или котка. Животното му е скъсало гащите.[4]
В тестето на Райдър-Уейт и други езотерични колоди за гадаене, Глупакът е изобразен като младеж, който несъзнателно върви към ръба на пропаст. С него има и малко куче. В едната си ръка Глупакът държи бяла роза (символ на необременеността с подли желания), а в другата малък вързоп с вещите си, олицетворяващ неизползваното колективно знание.[5]
История[редактиране | редактиране на кода]
В почти всички предхождащи Уейт-Смит тестета, Глупакът не е номериран. Има и изключения: в някои стари колоди е 0, а в белгийско тесте от 18-ти век е 22.[6] В историческите колоди е изцяло отделен от козовете.
Главните аркани в картите таро традиционно се номерират с римски цифри. Глупакът е номериран с нулата, която е арабска цифра.
Глупакът може би е предшественик на Жокера.[7]
Примери[редактиране | редактиране на кода]
-
Пиърпонт Морган Бергамо (ок. 1451) -
Шарл VI (или Грингонер) (15 век) -
Сола Буска (1491) -
Жан Додал (1701 – 1715) -
Ф.И. Ванденбор (1780) -
Безансон (ок. 1820 – 1830) -
Флоренция Минчиате (1860 – 1890) -
Ф. Ф. Солезио (1865 г.) -
Lequart (1890) -
Grand Etteilla (ок. 1890 – 1910) -
Папус (1909)
Тълкувания[редактиране | редактиране на кода]
В много от езотеричните системи за гадаене на таро, Глупакът се тълкува като главния герой, а Главната аркана като пътя, който Глупакът поема през великите мистерии в живота. Тази пътека наричат „Пътят на Глупака“ и се използва често за въведение на новобранци в значенията на Главната аркана.[8][9]
Според книгата на Артър Едуард Уейт от 1910 г. „Картинен ключ към Таро“,[10] Глупакът се свързва с:
| „ | Глупост, мания, екстравагантност, опиянение, делириум, буйстване, издайничество. [Ако картата е] Обърната: Нехайство, отсъствие, разпространение, невнимание, апатия, напразност, суета. | “ |
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Talia Felix, "The Cartomancer's Key"
- ↑ Images from the Tarocchi de Mantegna, accessed April 9, 2008.
- ↑ Hofämterspiel images, accessed April 9, 2008.
- ↑ Bill Butler, Dictionary of the Tarot. (Schocken, 1975; ISBN 0-8052-0559-4)
- ↑ Gray, E. (1960). The tarot revealed: A modern guide to reading the tarot cards. New York, N.Y.: Bell Publishing Company.
- ↑ Belgian tarot
- ↑ Nichols, Sallie. La papesse: High priestess of tarot // Psychological Perspectives 4 (2). 1973-09-01. DOI:10.1080/00332927308408837. с. 135 – 149.
- ↑ See, e.g., Rachel Pollack, Seventy-Eight Degrees of Wisdom (Thorsons, 1980; ISBN 0-7225-3572-4); Gareth Knight, The Magical World of the Tarot (Aquarian, 1991; ISBN 0-85030-940-9).
- ↑ Place, Robert M. The Tarot: History, Symbolism, and Divination. New York, Jeremy P. Tarcher/Penguin, 2005. с. 129.
- ↑ Уейт, Артър Едуард. The pictorial key to the tarot. Mineola, NY, Dover Publications, 2005. ISBN 0-486-44255-1. OCLC 57549699.[неработеща препратка]
Допълнителна литература[редактиране | редактиране на кода]
- A. E. Waite's 1910 Pictorial Key to the Tarot[неработеща препратка]
- Hajo Banzhaf, Tarot and the Journey of the Hero (2000)
- G. Ronald Murphy, S.J., The Owl, The Raven, and The Dove: Religious Meaning of the Grimm's Magic Fairy Tales (2000)
- Mohandas Gandhi: Essential Writings (John Dear, ed. 2002)
- Juliette Wood, Folklore 109 (1998):15 – 24, "The Celtic Tarot and the Secret Tradition: A Study in Modern Legend Making" (1998)
- Vici Dwyer-Thomas: The Fool and her Facebook (2012)
- Robert Mazlo: A la recherche du Tarot perdu. Les tablettes d'Hermès, ISBN 2-910401-86-3, Ramuel Ed. (1998)