Гордън Добсън
| Гордън Добсън | |
| Роден | George Miller Bourne Dobson
25 февруари 1889 г.
Knott End, Windermere |
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Кеймбриджки университет |
| Научна дейност | |
| Област | Атмосферна физика |
| Работил в | Оксфордски университет |
| Известен с | озонен спектрометър на Добсън |
| Награди | FRS (1927), CBE (1951) |
| Семейство | |
| Съпруга | Winifred Duncombe Rimer (1914 – 52) Olive Mary Bacon (1954 – 76) |
| Деца | 3 |
Гордън Милър Борн Добсън, CBE, FRS[1] (25 февруари 1889 – 11 март 1976) е британски физик и метеоролог, който има огромен принос в изследването на озона.[2][3]
Образование[редактиране | редактиране на кода]
Получава образованието си в училище Sedbergh School и колежа Caius College, Кеймбридж.[4]
Научни изследвания и кариера[редактиране | редактиране на кода]
Започва научната си кариера като преподавател във факултета по метеорология в Оксфорд. Когато изучава метеоритите, той забелязва, че температурата в тропопаузата не е постоянна, както се е смятало по-рано. Той предполага, че това се дължи на нагряването на озона от ултравиолетовото излъчване. Впоследствие слоят атмосфера, който съдържаща голямо количество озон, започва да се нарича озонов слой.
Добсън отбелязва връзката между петната на Слънцето и времето, и измерва нивото на ултравиолетовото излъчване на Слънцето.[4]
Той конструира първия озонен спектрометър и изучава резултатите от измерванията, направени с този уред в продължение на много години. В негова чест е наречена единицата за измерване на количеството озон в атмосферата.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Houghton, John T. и др. Gordon Miller Bourne Dobson. 25 February 1889 -- 11 March 1976 // Biographical Memoirs of Fellows of the Royal Society 23. 1977. DOI:10.1098/rsbm.1977.0003. с. 40 – 57.
- ↑ Dobson G. M. B. 40 Years Research on Atmospheric Ozone at Oxford - A History // Applied Optics 7 (3). 1968. DOI:10.1364/AO.7.000387. с. 387–405.
- ↑ Dobson G. M. B. The laminated structure of the ozone in the atmosphere // Quarterly Journal of the Royal Meteorological Society 99 (422). 1973. DOI:10.1256/smsqj.42201. с. 599–607.
- ↑ а б G.M.B.Dobson Архив на оригинала от 2006-07-18 в Wayback Machine.
|
