Гъргур Бранкович
| Гъргур (Григор) Бранкович | |
.jpg) Илюстрация на Гъргур Бранкович в Есфигменската грамота от 1429 г. | |
| Лични данни | |
|---|---|
| Роден | |
| Починал | |
| Семейство | |
| Династия | Бранковичи |
| Баща | Георги Бранкович |
| Майка | Ирина Кантакузина |
| Потомци | Вук Гъргуревич Бранкович |
Гъргур (Григор) Бранкович (на сръбски: Гргур Бранковић) е най-големият син на сръбския деспот Георги Бранкович и Ирина Кантакузина.
През 1439 г. след като османците превземат Смедерево, столицата на неговия баща Георги Бранкович, султан Мурад II назначава Гъргур за управител на бащините му земи, тъй като баща му бил потърсил спасение в Унгария.[1] Но понеже Гъргур замислял заговор против османците, през април 1441 г. бил хвърлен в затвора, а през май същата година заедно с брат си Стефан Бранкович бил ослепен.[2] През 1458 г. след смъртта на баща му, когато се стига до борба за престола над сръбските земи, Гъргур претендира за титлата за себе си или за сина си, но очевидно без успех. На следващата 1459 г. той се оттегля в Хилендарския манастир и скоро там умира на 16 октомври 1459 г.[3]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Fine, John V. A.; John Van Antwerp Fine (1994). The Late Medieval Balkans: A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest. University of Michigan Press. p. 531.
- ↑ Новаковић, Стојан (1972). Из српске историjе. Matica srpska. p. 201. „.. и како их је 8. маја ослепио, а потом како је јуна те године Хадом-паша узео Ново Брдо и све српске градове.“
- ↑ Veselinović, Andrija; Ljušić, Radoš (2008). Srpske dinastije. Službene glasink. p. 121. ISBN 978-86-7549-921-3. Гргур се повукао у Хиландар, где се замонашио, и као монах Герман убрзо умро, 16. октобра 1459.
