Стефан Бранкович

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Стефан Бранкович в Есфигменске повеље (1429)

Стефан III Бранкович (на сръбски: Стефан Бранковић; Стефан Слепи, * ок. 1417 в Белград, † 9 октомври 1476 в замък Белградо ди Вармо, близо до Удине, погребан в Купиново) от династията Бранкович е деспот на деспотство Сърбия от 19 януари 1458 до 21 март 1459 г. Той е известен и като Стефан Слепи. Той е известен като Свети Стефан Слепи в Сръбската православна църква.

Той е син на деспот Георги Бранкович († 1456) и втората му съпруга Ирина Кантакузина († 1383), внучка на византийския император Йоан Кантакузин. Той е внук по баща на деспот Вук Бранкович. Брат е на Тодор, Григор, Лазар Бранкович, на Мара Бранкович, съпруга на султан Мурад II, и на Катерина Бранкович, съпруга на граф Улрих II Целски.

През 1439 г. султан Мурад II превзема Смедерево, пленява и през 1441 г. ослепява Стефан и брат му Григор (Гъргур). Стефан въпреки това помага на баща си. Той става деспот след смъртта на по-малкия му брат Лазар Бранкович († 1458), който няма мъжки наследник. Заради наследствени конфликти той бяга от Сърбия.

Стефан III се жени през ноември 1460 г. за Ангелина Арианит Комнени (1440–1520), шестата дъщеря на албанския войвода Георги Арианити (Комнини) (1383–1462) от род Арианити и на Мария Музака. Тя е сестра на Доника Кастриоти, от 21 април 1451 г. съпруга на Скендербег.

Стефан и фамилията му бягат от днешна Албания и от 1461 г. живеят в Италия. Там той умира в замъка Белград близо до Удине. Съпругата му Ангелина се връща в Южна Европа, пренася неговите кости и през 1486 г. го погребва в Купиново в регион Срем в построената за него църква. Тя става монахиня в основания от нея женски манастир близо до манастир Крушедол във Фрушка Гора. Там тя днес е погребана заедно с нейния син Йован. Тя е Светия.

Деца[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]