Гьокдениз Карадениз
 Гьокдениз Карадениз | |||||||||
 Карадениз с екипа на Рубин Казан през 2013 г. | |||||||||
| Лична информация | |||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Роден | Гьокдениз Карадениз 11 януари 1980 (41 г.) | ||||||||
| Ръст | 167 см | ||||||||
| Пост | Атакуващ полузащитник | ||||||||
| Юношески отбори | |||||||||
| |||||||||
| Професионални отбори¹ | |||||||||
| |||||||||
| Национален отбор | |||||||||
| |||||||||
| 1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства . | |||||||||
| Гьокдениз Карадениз в Общомедия | |||||||||
Гьокдениз Карадениз (на турски: Gökdeniz Karadeniz) е турски футболист, бивш полузащитник на Рубин Казан. Смятан е за един от най-добрите чужденци, играли за казанския клуб. Има 50 мача и 6 гола за турския национален отбор.
Кариера[редактиране | редактиране на кода]
Започва кариерата си в Трабзонспор. Дебютира за първия тим през 1997 г. Първоначално Карадениз е централен халф, но впоследствие е преместен на фланга. В началото на новия век е с основен принос за спечелените от тима две поредни Купи на Турция – 2002/03 и 2003/04. На 30 април 2003 г. прави дебюта си за националния отбор на страната в мач с Чехия. Същата година участва на Купата на конфедерациите, където изиграва 5 мача и вкарва 2 гола. Впоследствие Карадениз се превръща в лидер за Трабзонспор, а партньорството му с нападателя Фатих Теке (до трансфера на последния в Зенит) става култово за феновете на тима.
На 13 март 2008 г. Карадениз преминава в руския клуб Рубин за 8 милиона евро. Халфът бързо се адаптира към новия си клуб, в който треньорът Курбан Бердиев е изградил сплотен колектив. С играчи като Карадениз, Сергей Семак, Кристиян Нобоа, Сергей Ребров и Саво Милошевич Рубин записва нов рекорд за брой поредни победи в шампионата – 7.
През лятото на 2008 година Карадениз е повикан в състава на Турция за европейското първенство. На шампионата в Австрия и Швейцария турският национален отбор достига до третото място. През септември същата година обаче треньорът Фатих Терим отстранява Гьокдениз от тима поради скандал с капитана Емре Бельозоглу. Оттогава Карадениз не е викан отново в националния тим.
Халфът е с основен принос за двете поредни титли на Рубин в Премиер лигата през 2008 и 2009 година. Тимът се представя достойно в Шампионска лига, където побеждава Барселона с 2:1 в груповата фаза, а Карадениз вкарва един от головете. Рубин играе на два пъти в групите на най-комерсиалния клубен турнир, но не успява да ги премине. През сезон 2012/13 помага на казанци да достигнат до 1/4-финал в Лига Европа, където отпадат от Челси. Известно време Гьокдениз е и капитан на тима, преди лентата да бъде дадена на Олег Кузмин.
Успехи[редактиране | редактиране на кода]
- Купа на Турция – 2002/03, 2003/04
- Шампион на Русия – 2008, 2009
- Купа на Русия – 2012
- Суперкупа на Русия – 2010, 2012
Статистика[редактиране | редактиране на кода]
| Клуб | Сезон | Шампионат | Купа | Евротурнири | Общо | ||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Мачове | Голове | Мачове | Голове | Мачове | Голове | Мачове | Голове | ||
| Трабзонспор | 1999/00 | 10 | 0 | - | - | - | - | 10 | 0 |
| 2000/01 | 33 | 5 | 3 | 0 | - | - | 36 | 5 | |
| 2001/02 | 33 | 4 | 3 | 0 | - | - | 36 | 4 | |
| 2002/03 | 31 | 4 | 4 | 3 | - | - | 35 | 7 | |
| 2003/04 | 33 | 14 | 5 | 2 | 2 | 1 | 40 | 17 | |
| 2004/05 | 32 | 12 | 3 | 2 | 6 | 2 | 41 | 16 | |
| 2005/06 | 15 | 6 | - | - | 2 | 0 | 17 | 6 | |
| 2006/07 | 34 | 8 | 8 | 4 | 4 | 1 | 46 | 13 | |
| 2007/08 | 24 | 11 | 4 | 3 | - | - | 28 | 14 | |
| Общо | 245 | 64 | 30 | 14 | 14 | 4 | 289 | 82 | |
| Рубин | 2008 | 27 | 6 | - | - | - | - | 27 | 6 |
| 2009 | 25 | 6 | 3 | 0 | 6 | 1 | 34 | 7 | |
| 2010 | 17 | 1 | - | - | 10 | 0 | 27 | 1 | |
| 2011/12 | 35 | 6 | 5 | 2 | 14 | 1 | 54 | 9 | |
| 2012/13 | 28 | 3 | 2 | 0 | 12 | 4 | 42 | 7 | |
| 2013/14 | 21 | 3 | 1 | 1 | 8 | 2 | 27 | 5 | |
| 2014/15 | 21 | 7 | 3 | 0 | 0 | 0 | 24 | 7 | |
| 2015/16 | 10 | 3 | 0 | 0 | 6 | 2 | 16 | 5 | |
| Общо | 184 | 35 | 14 | 3 | 57 | 10 | 255 | 48 | |
| Общо | 429 | 99 | 44 | 17 | 71 | 14 | 544 | 130 | |
(данните са към 12 ноември 2015)