Давид Пипано
| Давид Пипано David Pipano | |
| главен равин на България | |
 Фотография на Димитър Карастоянов | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 5 декември 1924 г.
|
| Религия | юдаизъм |
| Активен период | от 1866 г. до 1924 г. |
Давид бен Авраам Пипано (на иврит: פיפנו, דוד בן אברהם, на ладино: David ben Abraham Pipano) е еврейски духовник, главен равин на България.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в 1851 година в Солун, Османската империя. Служи като равин на София. В 1920 година е назначен за главен равин на България. Служи и в ръководството на Равинския съвет Ав Беит Дин. Заема длъжността главен равин на България до смъртта си в 1925 година.[1]
Пипано е автор на няколко книги, сред които „Авени ха-Ефод“ (1913), „Хагор ха-Ефод“ (1925), „Шошен ха-Ефод“ и „Ме’ил Ха-Ефод“. Произведенията на равин Давид Пипано се цитират в равинските законоучения, включително в халахическото право, свързано със семейните въпроси.[1]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Равините в България // Софийска синагога. Посетен на 25 април 2020 г.
| Хаския Шабетай Давидов | → | Главен равин на България (1920 – 1925) |
→ | Ашер Хананел |
|
