Дао Дъ Дзин
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Даоизъм |
| Основни понятия |
| Дао · Дъ · У дзи · Тай дзи · Ин и ян · У син · Чи · Неидан · У вей · Сиулиен |
| Даоисти |
| Лао Дзъ · Джуандзъ Джан Даолин · Джан Дзяо Гъ Хун · Чън Туан Уан Чунян |
| Божества и Безсмъртни |
| Тримата пречисти Небесния император · Си Уанму Осмината безсмъртни |
| Основни школи |
| Цюенджън · Тиеншъ Дао · Джън-и Дао Шанцин · Линбао |
| Даоистки текстове |
| Лао Дзъ, Дао-дъ дзин · Джуан Дзъ · Лиези · Дао Дзан |
| Даоистки наставления |
| Петте наставления |
| Свещени места |
| Шъджоу Сандао · Пещерни убежища Саншълю Сяодунтиен · Цишъ'ар Фуди · Лунхушан |
| Статии за Даоизъм |
Дао Дъ Дзин или тао те чинг е единствената книга на Лао Дзъ и един от най-популярните трактати в китайската философия. Тя е основното произведение, в което е изложена философията на даоизма.
Съдържание |
Превод [редактиране]
Текстовете са загадъчни, трудни за превод и тълкуване по различни причини. Дори древните китайски коментатори и последователи на мъдреца им дават различни интерпретации. Това се дължи не само на тяхната лаконичност, но и на парадоксалната им семантика.
Библиография [редактиране]
Преводи на Лао Дзъ на български език от китайски:
- Философията на Лао Дзъ, Димитров Христов, Ленин, изд. „Наука и изкуство“, София: 1967 (пълен превод) - това е версията разпространена в интеренет, макар че обикновно не е указван преводач и публикация
- Древнокитайски мислители (Лао Дзъ, Джуан Дзъ, Лие Дзъ, Ян Джу и Уан Чун), Беливанова, Бора, сб. от поредицата „Философско наследство“, преводи от китайски и руски, изд. „Наука и изкуство“, София: 1980 (частичен превод)
- Лао Дзъ. Дао Дъ дзин Трактат за Дао и Добродетелта, Куцарова, Теодора, в „Proceedings of The First National Symposium on Korean Studies“, Кореана: Корея — Традиции и съвременност, София: февруари 1996 (линкът е към частичен превод)
- Книга за пътя и постигането (Дао Дъ дзин), Ацев, Крум, изд. „Кибеа“, 2002
- Лаодзъ, „Даодъ(а)дзин(г)“, „Трактат за пътя и природната дарба“, Куцарова, Теодора, превод от старокитайски език и текстологично изследване, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София: 2008 (пълен превод) [1]
Източници [редактиране]
Външни препратки [редактиране]
- Лао Дзъ, Дао Дъ дзин (неуказан преводач)