Джовани Легренци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Джовани Легренци
италиански композитор
Джовани Легренци 
Роден: 1626
Клузоне, Италия
Починал: 27 май 1690
Венеция, Италия

Джовани Легренци (лат. Giovanni Legrenzi, роден в Клузоне, Италия, покръстен на 12 август 1626 г., починал на 27 май 1690 г. във Венеция, Италия) е италиански бароков композитор и органист, принадлежащ към втората венецианска школа. Един от най-видните композитори във Венеция от края на 17 век, оказал голямо влияние върху развитието на идиомите на късния барок в Северна Италия. В своята оркестровка отдава предпочитание на струнната група.

Легренци е роден в Клузоне, близо до Бергамо. Покръстен е на 12 август 1626 г. Легренци прави първите си стъпки в музиката с помощта на своя баща, който е цигулар и композитор. Изявява се като органист в църквата „Санта Мария Маджоре“ от 1645 до 1656 г. През 1656 г. отива в гр. Ферара, където е капелмайстор в Академия дело Спирито Санто до 1665 г. Сведенията за живота му от 1665 до 1681 г. са оскъдни. Отказват му работа във Виена, Милано, Парма, Болоня, Венеция и др. Той самият отказва предложения за работа в Модена и Бергамо.

През 1681 г. е назначен за втори капелмайстор в базиликата „Сан Марко“ във Венеция, а през 1685 г. става главен капелмайстор. Сред неговите ученици са Антонио Вивалди, Антонио Лоти, Франческо Гаспарини и Джовани Варискино.

Легренци твори в много от жанровете, които са актуални в Северна Италия в края на 17 век. Композира оперна и камерна музика, автор е на вариации на инструментална музика и на църковна музика (меси, мотети, кантати, трио сонати и др.).

Опери[редактиране | edit source]

Джовани Легренци е автор на следните опери, изписани с оригиналното си название:

  • „L'achille in Sciro“ (1663)
  • „Adone in Cipro“ (1676)
  • „Anarchia dell' imperio“ (1683)
  • „Antioco il Grande“ (1681)
  • „Il Creso“ (1681)
  • „Il divisione del mondo“ (1675)
  • „Il due Cesari“ (1683)
  • „Eteocle e Polinice“ (1675)
  • „Germanico sul Reno“ (1676)
  • „Giustino“ (1683)
  • „Ifianassa e Melampo“ (1685)
  • „Lisimaco riamato da Alexandro“ (1682)
  • „Nino, il Giusto“ (1662)
  • „Ottaviano Cesare Agusto“ (1682)
  • „Il Pausanias“ (1682)
  • „Publio Elio Pertinance“ (1684)
  • „Totila“ (1677)
  • „Zenobio e Radamisto“ (1665)

Източници[редактиране | edit source]