Димитър Андонов Попов
| Димитър Андонов Попов | |
| български революционер | |
| Роден |
1872 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1943 г.
|
Димитър Андонов Попов,[1] известен като Мито Междуречки,[2] е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в 1872 година[3] в будното кукушко българско село Междурек, тогава в Османската империя. В 1894 година заедно с още 4 души е покръстен във ВМОРО от водача ѝ Гоце Делчев. По-късно учителят Никола Манолев разширява българския революционен комитет в Междурек, като привлича 30 души. Димитър Попов и революционният комитет в Междурек успяват да привлекат към Организацията движещия се в района хайдутин Гоце Тодорашки, който и става първият кукушки войвода. В края на 1902 година Попов става нелегален и влиза в четата на Трайко Йотов. Участва в седем сражения, от които най-голямото в Постоларе, където загиват 6 четници, а няколко са ранени. През есента на 1903 година, след Илинденското въстание, четата се прибила в България. В 1904 година е обхванат от общата амнистия и се връща в Македония. Продължава да се занимава с революционна дейност до Балканската война. Участва във войната с четата на Македоно-одринското опълчение на Тодор Александров, с която първи влиза в Кукуш, четири дни преди редовните български части. Работи на кукушката гара Сарагьол. Взима участие и в Първата световна война като войник в 40-ти полк до края на войната.[4]
На 20 март 1943 година, като жител на Пловдив,[1] подава молба за българска народна пенсия. Молбата е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[4]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 137.
- ↑ Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 208.
- ↑ Към 1943 година е на 71 години.
- ↑ а б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 138.
