Димитър Иванов Влахов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Димитър Влахов
Български политик от БЗНС „Врабча1“
Роден
Починал
1969 г. (71 г.)
София, България
Политика
ПартияБЗНС Врабча 1
Народен представител в:
XXIII ОНС   

Димитър Иванов Влахов е български политик от Българския земеделски народен съюз (БЗНС). Един от водачите на БЗНС Врабча 1 в Оряховска околия и околийски управител на Оряховска околия. Народен представител (1932 – 1934) от БЗНС Врабча 1 в XXIII обикновено народно събрание. След Деветосептемврийския преврат е въдворен в лагера Белене.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Свидетелство от Софийското държавно средно техническо училище, 1915 г.

Роден е на 1 април 1897 г. в село Малорад, Оряховска околия, в семейството на Иван Василев Влахов – Процепа, търговец. Завършва прогимназия в село Борован (1910), а след това Софийското държавно средно техническо училище (1915). специалност „Землемер“ (геодезист). Жени се за Ненка Белослатинска.

Политическа дейност до 1930 г.[редактиране | редактиране на кода]

Към 1919 г. БЗНС създава в Малорад здрава масова организация, в която Димитър Ив. Влахов е сред водещите фигури и която през 1922 г. печели изборите в селото. Отношението им към комунистите става враждебно, но при Септемврийското въстание отново замислят общи действия,[1] а той лично купува оръжие от Сърбия за въстанието; след разгрома с файтон прекарва Фердинанд Козовски и Христо Михайлов към границата и също бяга в Сърбия.[2] След амнистията се прибира в Малорад.

По-късно, като народен представител, когато Г. М. Димитров отправя упрек към народните представители, че са вдигнали ръка и приели за министър Вергил Димов, който според него бил харчил чужди средства (по време на емиграцията си). Димитър Ив. Влахов отговаря: „Защо говорите така, господин Димитров! И аз бях емигрант. На всички ни даваха пари. Ние ги харчехме и не питахме откъде се вземаха.“[3]

Димитър Ив. Влахов в къщата си на площада в Малорад заедно с братята си Ботьо и Фердинанд, дъщеря си Донка, майка си Ненка, Мара Влахова (съпруга на брат му Йордан), Вергиния (дъщеря на брат му Йордан)
Димитър и Ненка Влахови на сватбата на брата Йордан Влахов седят до младоженците, а в средата между Мара и Йордан Влахови седи политикът Вергил Димов

30-те години[редактиране | редактиране на кода]

Дейност на местно ниво[редактиране | редактиране на кода]

В началото на 30-те години в родния му край започва строежът на шосето Малорад – Девене, като наемател на строежа е Димитър Влахов. Положена е настилката на два километра, извършена е нивелацията до местността Обреща, оформен е чуканият камък до границата с Трикладенци и Девене. Без да довърши строежа, Димитър Влахов го представя за изпълнен и прибира парите, а трасето обрасва и малорадчани трябва да ходят по обиколен път през Враца.[4]

Народен представител в XXIII обикновено народно събрание[редактиране | редактиране на кода]

Става народен представител в XXIII обикновено народно събрание през април 1932 година, след като изборите от 1931 г. в Оряховска околия са касирани и проведени нови.[5][6] В протоколите на Народното събрание от юни 1932 г. личи негово прието предложение за начина на възлагане на комасационните проекти.[7]

Земеделски околийски управител в Оряхово[редактиране | редактиране на кода]

Като околийски управител в Оряхово Димитър Ив. Влахов, назначен през 1934 г., се запомня от малорадчани с гоненията на комунистите, преследването на читалищните дейци и всички, които не мислят като него; получава прозвището „Процепа с кучката“.[4]

В лагера „Белене“[редактиране | редактиране на кода]

За това пише Стефан Бочев, журналист и дипломат.[8][9] Прекарва в Белене 9 години.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Петър Цанов „История на Малорад“, издателство „Пропелер“, 2010 г., стр. 97-98.
  2. а б Дулев, Д. Четирите зъба на зъболекаря или д-р Влахов – оня, който не познаваме // в. Екип 7, Разград. 17 август 1994.
  3. Стенограма от седмото пленарно заседание на 23-то Обикновено народно събрание,15.11.1932 г., стр. 127/27 // Архивиран от оригинала на 2017-09-23. Посетен на 2017-09-30.
  4. а б Петър Цанов „История на Малорад“, издателство „Пропелер“, 2010, стр.112
  5. Стенограма от 34. пленарно заседание на 23-тото обикновено народно събрание,31 декември 1931 г., стр. 679
  6. Стенограма от 74. пленарно заседание на 23-тото обикновено народно събрание, 15 април 1932, стр. 1526/2
  7. Стенограма от 101. пленарно заседание на 23-тото обикновено народно събрание, 13 юни 1932, стр. 1267/22
  8. Стефан Бочев, Автопортретът ми като журналист и дипломат, Фондация „Комунитас“, 2009 г., стр.88 – 89
  9. Стефан Бочев, „Белене. Сказание за концлагерна България.“, Фондация „Българска наука и култура“, 1999, стр.179 – 180