Динамика (музика)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Нотация на пиано, мецзопиано, форте и мецзофорте

Динамика (от гръцки δύναμις – сила) е музикален термин, който обозначава силата на звука, с който трябва да бъдат изпълнени определени части от музикалното произведение. Динамиката е основен художествен елемент при музикалната композиция и интерпретация.

За първи път посочването на музикалната динамика при нотацията е въведена от ренесансовия композитор Джовани Габриели през 18 век. Впоследствие то многократно се допълва и усъвършенства.

Терминология[редактиране | edit source]

Терминологията, с която се обоззначават съответните понятия, засягащи динамиката, произлиза от италианския език. Термините, които произлизат от нея могат да бъдат групирани в три основни групи:

Сила на звука[редактиране | edit source]

Основните понятия, свързани с музикалната динамика са пиано (piano, тихо) и форте (forte, силно). Във връзка с тях са въведени и множество междинни производни понятия. Следва техният списък с означенията, които се използват при музикалната нотация.

p – (piano, тихо)

pp – пианисимо (pianissimo, много тихо)

ppp – пиано-пианисимо (още по тихо от pp)

mp – медзопиано (mezzopiano – средно тихо)


Респективно:

f – форте (forte – силно)

ff – фортисимо (fortissimo – много силно)

fff – форте-фортисимо (още по силно от ff)

mf – медзофорте (средно силно)

Съществуват и още по-категорични обозначения като pppp или fffff. Всички те обаче са условни и по-скоро указват начина на интерпретация, доколкото не съществува абсолютен критерий за обозначаване на динамиката. Освен това интерпретаторът на дадено произведение трябва да се съобразява с множество формални обстоятелства – като акустична среда, нагласа от страна на публиката, както и и собствените си виждания за дадено произведение.

Крешчендо и декрешчендо.

Засилване и намаляване силата на звука[редактиране | edit source]

Тук основните понятия са две – крешчендо (crescendo – усилване) и декрешчендо (decrescendo – затихване). Често последното понятие неправилно се смесва с термина диминуендо (diminuendo), който освен намаляване силата на звука предполага и известно забавяне на темпото, което вече го отвежда в областта на музикалната агогика.

Обозначенията са cresc и decresc, но по-често се изпозва графичното изображение със знаците < за крешендо и > за декрешендо. Диминуендо няма такъв знак и там се използва съкращението dim.

Трябва да се отбележи, че постепенното усилване и затихване на звука започва да се употребява и нотира едва в края на 18 век, по-ранната музика не познава плавните преходи извън конкретната музикална фраза.

Обозначаване на нюанси в динамиката[редактиране | edit source]

За да бъдат подчертани някои нюанси при музикалната динамика, често се използват условно различни термини. Например:

  • al niente — до пълно затихване, до нищо
  • calando — бавно намаляване на силата на звука
  • perdendo или perdendosi — губейки сила
  • morendo — замирайки
  • marcato — с наблягане на всяка нота
  • più — повече
  • meno — по-малко
  • poco — мъничко
  • poco a poco — малко по малко, постепенно
  • sotto voce — полугласно
  • subito — внезапно
  • pf - тиха атака, последвана от внезапна силна динамика
  • fp - силна атака, последвана от внезапна тиха динамика
  • сфорцандо (sforzando) или сфорцато (sforzato) - sf или sfz – внезапен силен акцент върху определен тон

Музикални инструменти[редактиране | edit source]

Повечето музикални инструменти могат да изпълняват тонове с различна сила на звука. Съществуват обаче някои механични такива, за които това е невъзможно, като чембало и челеста. Особен случай са органът, хармониумът и сродните им инструменти, където илюзията за динамика се получава чрез добавяне или изключване на регистри. При музикалните инструменти, способни да изпълняват полифонична музика – като пианото и китарата, е въпрос на интерпретация от страна на музикалния изпълнител да изпълнява някои от партиите в творбата тихо, докато останалите – по-силно.

Динамика при музикалните ансамбли[редактиране | edit source]

В класическата музика е много често някои от партиите музицират тихо, други силно, в зависимост от това къде е водещата музикална тема. Това се отнася до оркестъра и хора, както и между тяхната, а и с други инструменти комбинация. Общо правило е, че партията, у която е водещата мелодия или тема, трябва да звучи по-силно от останалите. Възможен обаче и варианта тути (tutti – всички), при който всички инструменти (и евентуално гласове), музицират с равномерна и голяма сила на звука.

Динамиката и съвременните технологии[редактиране | edit source]

С навлизането на модерните технологии в звукозаписа и озвучаването, голяма роля започват да играят техническите средства за регулиране на динамиката – миксери, многопистови усилватели и други, които позволяват външно регулиране на динамичния баланс между различните музикални партии.