Направо към съдържанието

Андон Лазаров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Доне Лазаров)
Андон Лазаров
български революционер
Роден
1871 г.
Починал
24 май 1926 г. (55 г.)
Семейство
ДецаМирчо Лазаров

Андон (Доне, Дончо) Лазаров е български революционер, струмишки деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Андон Лазаров е роден през 1866 година[1] или според други източници около 1871 година[2] в град Струмица, тогава в Османската империя. Работи като обущар. Към 1896 година става член на Струмишкия окръжен революционен комитет. Помощник е на ръководителя Стоян Георгиев. Двамата полагат основите на организацията в Струмишко. Арестуван е при Солунската афера през 1901 година и е изпратен на заточение в Подрум кале, Мала Азия, излиза на свобода след амнистия. През 1904 година отново е арестуван във връзка с атентата на железопътната гара при Гевгели извършен от Христоман Попчевски.

Андон емигрира в България,[3] където живее в София и е активен сред македонската имиграция. Членува в Струмишкото братство в столицата. На общото годишно събрание, проведено на 1 февруари 1925 година, той е избран за председател на братството. Негов заместник с функция секретар-касиер е запасния подпоручик Димитър Нивичанов, син на прочутия струмишки революционер Атанас Нивички.[4]

Към 1926 година се завръща в Струмица, тогава вече в Кралството на сърби, хървати и словенци. Властите постоянно го следят, „на всѣка крачка“, като подозират, че помага на ВМРО. В началото на април 1926 година четниците от ВМРО Атанас Гоцев и Йосиф Киров са изпратени от Георги Въндев в Струмица със задача да убият Илия Кацарски, но не го намират и вместо това хвърлят бомба в кафенето на Кацарски „Сръбски крал“ в центъра на града, при което загиват 1 войник и 1 цивилен и са ранени 6 цивилни, а четниците се връщат в България.[5] След този атентат, Лазаров е извикан в околийското управление на разпит заедно с Коста Атанасов. Последният, от страх, че ще бъде убит, бяга и няколко дни се крие при свой роднина в село Моноспитово, но е предаден от роднината, след което е подложен на изтезания, при които започва да разказва. След мъчителния разпит на Атанасов, вечерта на 24 май Лазаров е взет от дома си под предлог, че ще бъде отведен в околийското управление за разпит. Вместо това е изведен извън града, в местността Безденик край село Ангелци, вляво от шосето за Радовиш, където е изтезаван и убит.[1][6][3] След като се разбира за убийството му, в края на май и началото на юни от България в Ново село идват двама четници на ВМРО, които събират информация дали и как е убит Лазаров.[5] След тези събития Коста Атанасов е осъден на 6 години тъмничен затвор.[3]

Единият от синовете му Стоян е член на ММТРО в Струмица, но след убийството на баща му е сплашен и емигрира в България,[7] а другият Мирчо Лазаров е дописник на вестник „Целокупна България“, отвлечен от комунистите македонисти в 1944 година от София и убит в Македония.[8]

Гробът на Лазаров се намира в градските гробища в Струмица.[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 90.
  2. а б Ѓоргиев, Бранко. Спомени од македонското национал-револуционерно и ослободително движење. Струмица, НУ Завод за заштита на спомениците на културата и Музеј, 2021. ISBN 978-608-4845-11-9. с. 62.
  3. а б в Вътрешна македонска революционна организация. Боенъ отчетъ на Струмишкия революционенъ окрѫгъ. // Библиотека Струмски. 1927. с. 11. Посетен на 13 февруари 2023.
  4. Ново настоятелство // Независима Македония. Брой 99. 27 февруарий 1925 год. с. 3.
  5. а б Вътрешна македонска революционна организация. Боенъ отчетъ на Струмишкия революционенъ окрѫгъ. // Библиотека Струмски. 1927. с. 8. Посетен на 13 февруари 2023.
  6. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 253-254.
  7. Църнушанов, Коста. Принос към историята на Македонската младежка тайна революционна организация. София, Македонски научен институт, 1996. с. 496.
  8. Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 486.