Атанас Нивички
| Атанас Нивички | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
1860 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1943 г.
|
| Семейство | |
| Деца | Димитър Нивичанов |
| Атанас Нивички в Общомедия | |
Атанас Цонев, известен като Нивички, Нивичански, Брадата или Фратер Атанас,[1] е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[2]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в 1860 година[3] в струмишкото село Нивичино, тогава в Османската империя.[2] Той е един от първите членове на ВМОРО, тъй като се присъединява още през 1895 година, когато се полагат основите на организацията в Струмишко и други райони.[4] Поддържа връзки с лидерите на организацията Гоце Делчев, на когото е доверен човек, Дамян Груев, Георче Петров и много войводи, тъй като е дългогодишен началник на Нивичино, един от най-важните пунктове на организацията за прекарване на оръжие и хора от България за Македония.[4][5][6] Участва в много сражения с османски войски в Струмишко.[5] Лежи 7 месеца в османски затвор.[4]
Участва в аферата „Мис Стоун“ в 1901 година, като двете отвлечени жени са освободени при него и той получава прякора Фратер Атанас.[7]
След като Вардарска Македония попада в Кралство Сърбия, продължава да се занимава с „националното дело“. Лежи 10 месеца в сръбски затвор. Успява да опази революционното знаме.[4]
На 26 февруари 1943 година, като жител на Струмица, подава молба за българска народна пенсия,[2] която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[4]
Оценки[редактиране | редактиране на кода]
Михаил Герджиков пише за Атанас Нивички:
| „ | ...Бай Атанас Невичански, има заслуги, че не пропусна ни един върховист през своя пункт. Той имаше силно влияние над селяните; той ходеше сам, беше човек умен, ловък, хитър, но благороден, честен.[8] | “ |
Аргир Манасиев пише:
| „ | Дядо Атанас бе нелегален и постоянно се навърташе около селото си. Която и чета да преминеше, той ѝ бе на услугите. Минаваше за доверен човек на Гоце Делчев и бе сред първите негови ятаци.[9] | “ |
Струмишкият деец Васил Драгомиров пише:
| „ | Дядо Атанас беше от с. Нивичани. Псевдонима на селото беше „Порт Артур“. Много се мъчиха върховистите да нахлуят оттам в Струмишко, но не им се удаде. Дядо Атанас не ги допусна да доближат до неговия район, камо ли да влезнат в Нивичани.[10] | “ |
-
Животописна бележка за Атанас Нивички от Панде Куюмджиев, Тома Гърчев и Панде Мазнейков, 22 февруари 1943 година -
Удостоверение на Атанас Нивички от струмишката Илинденска организация, подписано от председателя Панде Куюмджиев, 15 март 1943 година -
Удостоверение на Атанас Нивички от Василевската община, 22 март 1943 година -
Молба от Атанас Нивички за отпускане на народна пенсия, 26 март 1943 година -
Бележка за отпускането на народна пенсия на Атанас Нивички, 28 юни 1943 година
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 12, 99.
- ↑ а б в Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 45.
- ↑ Към 26 февруари 1943 година е на 83 години.
- ↑ а б в г д Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 46.
- ↑ а б Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 12.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 326-327.
- ↑ Известия на Института за българска литература. Т. 7, 1958, стр. 369
- ↑ Милетичъ, Любомир. I. Въ Македония и Одринско ― Спомени на Михаилъ Герджиковъ. II. Първиятъ комитетъ на ВМРО ― Спомени на д-ръ Христо Татарчевъ, Издава „Македонскиятъ Наученъ Институтъ“, София - Печатница П. Глушковъ - 1928, Материали за историята на македонското освободително движение, книга IX, стр. 24 - 25.
- ↑ Известия на Института за българска литература. Т. 7, 1958, стр. 369.
- ↑ Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 167–168.
