Дончо Църцорийски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Дончо Църцорийски
революционер
Роден

Дончо Църцорийски е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, впоследствие минал на сръбска служба като деец на сръбската въоръжена пропаганда в Македония.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Църцорийски е роден в Голема или Мала Църцория, тогава в Османската империя, днес Северна Македония. Първоначално става деец на ВМОРО. Минава на сръбска служба след Първата световна война. Става превдодител на банда, с която тероризира българското население във Вардарска Македония, като най-много тероризира българите от Кумановско и Паланечко.[1]

През 20-те години на ХХ век жителите на Кнежево са подложени на репресии от страна на сръбските власти и паравоенни формирования, водени от Дончо Църцорийски и Мино Станков. Мнозина са бити и изтезавани, някои къщи са изгорени, а много жени, особено съпругите на избягалите в България, са изнасилени или принудени да се омъжат за сърби.[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, стр. 268.
  2. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 593-596.