Дългоопашата вискача
Дългоопашата вискача | ||||||||||||||||||||||||||||
Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||||||||
Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||
(Molina, 1782) | ||||||||||||||||||||||||||||
Разпространение | ||||||||||||||||||||||||||||
Дългоопашата вискача в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Дългоопашата вискача (Lagidium viscacia) са вид дребни бозайници от семейство Чинчилови (Chinchillidae).
Разпространение[редактиране | редактиране на кода]
Видът е разпространен в Андите, на територията на Перу, Боливия, Чили и Аржентина. Обитава скалисти местности на надморска висичина от 2500 до 5100 m. в места бедни на растителност.
Описание[редактиране | редактиране на кода]
На външен вид приличат на зайци. Козината е гъста и сива, опашката дълга. На всички крайници има по 4 пръста.
Размножаване[редактиране | редактиране на кода]
Периодът на чифтосване продължава от октомври до декември. Бременността продължава 120 – 140 дена като много често ражда само по едно малко. Още от първия ден на раждането си малките могат да се хранят с твърда храна.
Начин на живот[редактиране | редактиране на кода]
Дългоопашатата вискача е дневно животно, което се храни с треви, мъхове и лишеи.
Връзки с хората[редактиране | редактиране на кода]
Хората отстрелват малките бозайници заради меката козина и месото им. В резултат на ловуване, числеността на вискача намалява.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Lagidium viscacia (Molina, 1782). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)