Едвард Коцбек

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Едвард Коцбек
словенски поет, писател и публицист
Едвард Коцбек 
Роден: 27 септември 1904 г.
Свети Юрий, Шчавница, Словения
Починал: 3 ноември 1981
Любляна, Словения

Едвард Коцбек (на словенски Edvard Kocbek), словенски поет, писател и публицист; * 27 септември 1904 г., Свети Юрий, Шчавница; † 3 ноември 1981 г., Любляна.

Биография[редактиране | edit source]

Коцбек завършва основно училище в Свети Юрий, до Шчавница, след което записва класическа гимназия в Марибор, но продължава средното си образование в Птуй. Следва две години теология в Марибор, след което заминава за Любляна, където записва романистика. От 1931 г. работи като учител и редактор на католическото списание "Кръст" (на словенски Križ). По-късно заминава за Париж, където се запознава отблизо с френския персонализъм и след завръщането си в Словения продължава преподавателската си дейност, като същевременно сътрудничи и на известното по това време списание "Дом и свят".

След публикуването на негова статия за обезпокояващата обвързаност на католическата църква с фашизма, редакционният състав на списанието е уволнен и излизането му е прекратено за около година. През 1938 г. започва да издава персоналисткото списание "Дело", което излиза до 1943 г. По време на II световна война е водач на християнските социалисти, а след края на войната, от 7 март до 5 май 1945 г. е министър за Словения в съюзното югославско правителство, заместник председател на Народното събрание на Народна република Словения, както и председател на комисията по помилванията. В Белград Едвард Коцбек се залага за двупартийна политическа система и постоянно поставя въпроса за политическата свобода и правото на свободно изразяване.

С книгата си "Страх и кураж" (1951 г.) скандализира комунистическата власт, която го поставя не просто в политическа, а в пълна житейска изолация. За наблюдението на Коцбек са привлечени 69 специални агенти от югославските тайни служби, а единствено благодарение на поддръжката на западни интелектуалци, сред които и Хайнрих Бьол, словенският интелектуалец не е ликвидиран физически, макар че до края на живота си остава в своеобразен домашен арест под непрекъснатото наблюдение на службите.

Произведения[редактиране | edit source]

Поезия:

  • Първи стихове (1924),
  • Земя (1934),
  • Ужас (1963),
  • Съобщение (1969),
  • Избрани стихотворения, (1977),

Проза:

  • Другари (1949),
  • Страх и кураж: четири новели (1951),
  • Документ (1967),
  • Вътрешни кръгове (1977).

Драматургия:

  • Факел (192?),
  • Майка и син (192?),
  • Нощ под Хмелник (1943)

Външни препратки[редактиране | edit source]