Едуард Шилс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Едуард Шилс
американски социолог
Роден: 1 юли 1911
Чикаго
Починал: 23 януари 1995 г. (на 83 г.)
Чикаго

Едуард Шилс (на английски: Edward Shils, р. 1 юли 1911, Чикаго – п. 23 януари 1995, Чикаго) е американски социолог, представител на структурния функционализъм.

Биография[редактиране | edit source]

Едуард Шилс участва във Втората световна война. След нея преподава в Лондонското училище по икономика и политически науки (1946–1950), в Кеймбридж (1961–1970, 1970–1978), в Лондонския университет (1971–1977), в университета на Лайден (1976–1977). Привлича в Чикагския университет най-значителните европейски историци и социолози (Арналдо Момиляно, Раймон Арон и др.).[1]

Научни интереси идеи[редактиране | edit source]

Теоретичните изследвания на Шилс са фокусирани около функционалната роля на центъра и периферията в различни общества (особено го интересуват Великобритания, Индия и Китай), мястото на интелектуалците при поддържането на традициите и в процесите на модернизация, както и социологията на образованието и на академичните професии. Заедно с Толкът Парсънс развива общата теория на социалното действие.

Задълбочено изследва идеите на Макс Вебер, превежда съчинения на Карл Манхайм.

Признание и награди[редактиране | edit source]

  • Член на Американската академия на науките и изкуствата, а също и на Американското философско общество.
  • Носител на наградата Балцан (1983).

Любопитни факти[редактиране | edit source]

Сол Белоу, който е близък приятел на Шилс, използва някои негови черти за образа на Рахмиъл Когън, един от героите на своя последен роман Равелщайн (2000).

Библиография[редактиране | edit source]

  • Toward a General Theory of Action (Към обща теория на действието) (в съавторство с Толкът Парсънс, 1952)
  • The Torment of Secrecy: The Background & Consequences Of American Security Policies (Мъчението на тайнствеността: Заден план и следствия на американските тайни служби) (Chicago: Dee 1956)
  • The Intellectual Between Tradition and Modernity: The Indian Situation (Интелектуалецът между традицията и модерността: Ситуацията в Индия) (1961)
  • Theories of Society: Foundations of Modern Sociological Theory (Теории за обществото: Основи на съвременната социологическа теория) (в съавторство с Дж. Р. Питс и Толкът Парсънс, 1961)
  • The Intellectuals and the Power (Интелектуалците и властта) (1972)
  • Center and periphery: essays in macrosociology (Център и периферия: Есета по макросоциология) (1975)
  • The Calling of Sociology, and Other Essays on the Pursuit of Learning (Призивът на социологията, и други есета върху образованието) (1980)
  • Tradition (Традицията) (1981)
  • On the Constitution of Society (За фундамента на обществото) (1982)
  • The Academic Ethos (Академичният етос) (1984)
  • Portraits: A Gallery of Intellectuals (Портрети: Галерия от интелектуалци) (1997)
  • A fragment of a sociological autobiography: the history of my pursuit of a few ideas (Фрагменти от една социологическа автобиография: история на това как преследвах някои идеи) (2006)

За него[редактиране | edit source]

  • Culture and its creators: essays in honor of Edward Shils. Chicago: University of Chicago Press, 1977.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Некролог на Едуард Шилз, The University of Chicago Chronicle, Vol. 14, No. 11, Feb. 2, 1995 (англ.)

Външни препратки[редактиране | edit source]