Екатерина Аврамова (политик)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Екатерина Аврамова
Родена
Починала
1986 г. (78 г.)

Учила вСофийски университет
Народен представител в:
XXVI ОНС   VI ВНС   I НС   II НС   III НС   IV НС   V НС   VI НС   VII НС   

Екатерина Стефанова Аврамова е български политик от БКП.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Екатерина Аврамова е родена на 14 февруари 1907 година в село Мокрен, Сливенско. От 1931 г. е член на БКП. Член на ЦК на РМС(1933). Студент по специалност немска филология в Софийския университет. Изключена от университета и въдворена в родното си село (1934). Инструктор в ЦК на БКП (1936). През 1941 г. е арестувана и изпратена в женското отделение „Св. Никола“ на лагера „Гонда вода“ край Асеновград. Успява да избяга през през 1943 г.

От 1945 до 1966 г. е член на ЦК на БКП. В периода 1949 – 1952 г. е завеждащ външния отдел на ЦК на БКП. Между 1957 и 1966 г. е председател на Комитета за приятелство и културни връзки с чужбина. От 1966 до 1971 г. е подпредседател на бюрото на III народно събрание и IV народно събрание. След приемането на Конституцията от 1971 г. е секретар на Съвета за опазване и възпроизводство на природната среда към Държавния съвет[1]. Умира през 1986 г. в град София[2].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кратка биография на сайта на българския държавен архив
  2. Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 500, ISBN 954-528-790-X