Електрически далекопровод

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Електропровод в Германия

Електрически електропровод се нарича компонент на електроснабдителната мрежа, електрическа линия или въздушна линия (ВЛ)[1]кабел, който излиза от електрическа централа или подстанция и е предназначен за предаване на електрическа енергия. Електрическата енергия се разпространява по проводници на открито, във въздуха, прикрепени с помощта на траверси, изолатори и арматура към основата или подземни кабели.

Заслугата за съвременния начин на пренос на енергия с променлив ток се дължи на Никола Тесла. Преди това Томас Едисън използва постоянен ток.

Забележка: Понятието "електрически далекопровод" не е съвсем точно. В електротехниката и електроенергийните системи (ЕЕС) се използва по-точния термин "електропровод" или "електропроводни линии" (виж НАРЕДБА № 14 от 15.06.2005 г. Чл. 148. (1)).

Въздушни електропроводи[редактиране | edit source]

Електропровод в Испания

Въздушните електропроводни линии се класифицират по следните основни показатели: вид на тока, номинално напрежение и предназначение.

Вид на тока[редактиране | edit source]

В зависимост от вида на тока те са за променлив ток и за постоянен ток. В България въздушните линии са за променлив ток с честота 50 Hz. В страните с по-голяма територия и по-развита електроенергийна система като САЩ, Канада и части от Русия използват променлив ток с честота 60 Hz. Електропренасянето на големи растояния се извършва посредством въздушни линии за променлив а не за постоянен ток, поради това че променливият ток лесно се трансформира в такъв с високо напрежение, съответно малък ток и по-малки загуби на електроенергия в проводниците, които са с по-малко сечение, по-леки и по-евтини. В последните десетилетия за пренос на големи мощности на много големи разстояния се предпочита постоянния ток с високо напрежение. В краищата на такъв електропровод се строят специални преобразувателни станции. Разходите за тях се компенсират от значително по-малките вложения за проводници и по-малките загуби в сравнение с променливият ток с високо напрежение. Загубите на електроенергия в електропреносната мрежа са под форма на отделяне на топлина и се изчисляват по формулата Q=I^2*R.

Номинално напрежение[редактиране | edit source]

Според номиналното напрежение електрическите мрежи се разделят на:

  • мрежи за ниско напрежение(НН) - до 1 kV-1000v
  • за средно напрежение (СН) - от 1 до 35 kV включително
  • за високо напрежение (ВН) - от 110 до 400 kV
  • за свръхвисоко напрежение (СВН) - от 400 до 900 kV и
  • за ултрависоко напрежение (УВН) - над 900 kV.

Предназначение[редактиране | edit source]

Според предназначението си въздушните линии са преносни и разпределителни. Преносните въздушни линии у нас са за номинални напрежения 110, 220 и 400 kV. Според правилниците това са електропроводи за ВН. Електропроводите до 20 kV са разпределителни.

Основните елементи на въздушните линии са: проводници (голи или изолирани), стълбове, фундаменти, изолатори, мълниезащитни въжета.

Виж също[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]