Елисавета Вълчинова-Чендова

Елисавета Вълчинова-Чендова
	Елисавета Вълчинова-Чендова
български музиколог
Родена	4 февруари 1954 г. (70 г.) София, Народна република България
Националност	България
Научна дейност
Област	Музикознание
Работила в	Институт за музика/Институт за изследване на изкуствата – БАН; Нов български университет

Елисавета Вълчинова-Чендова е български музиколог, професор в Институт за изследване на изкуствата – БАН и Нов български университет.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

През 1985 г. защитава докторска дисертация на тема „Военните духови оркестри в България и техният репертоар – 1879 – 1944 година“ като редовен докторант в тогавашния Институт за музика при БАН (днес сектор „Музика“ в Института за изследване на изкуствата, в който работи от 1 февруари 1982 г. до днес. През 2005 г. защитава дисертация за присъждане на научната степен „доктор на изкуствознанието“ на тема „Новата българска музика през последните десетилетия: модели и интерпретации“. Автор е на студии и статии, посветени на българското композиторско творчество и изпълнителско изкуство в български и чуждестранни печатни научни тематични сборници, енциклопедични издания и други, както и в интернет издания.

Професор (старши научен сътрудник I степен, 2008) в сектор „Музика“ на Институт за изследване на изкуствата – БАН и професор в департамент „Музика“ на Нов български университет (2010 – 2019).

Главен редактор от 2006 г. на списание „Българско музикознание“, издание на Института за изследване на изкуствата – БАН. Председател на секция „Музиколози“ и член на Управителния съвет на Съюза на българските композитори (1999 – 2002; 2002 – 2005; 2008 – 2011, от 2017–). От юли 2011 до октомври 2014 г. е член на ръководството на секцията.

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Носител е на наградата за критика и публицистика „Владимир Башев“ (1989), „Кристална лира 2004“ на Съюза на българските музикални и танцови дейци, награди на Министерство на културата и „Класик ФМ“ радио, награди на СБК за музиколожко творчество „Книга на годината“ (2000, 2003, 2004, 2010), „Златното петолиние 2005“ и др.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

„Градската традиционна инструментална практика и оркестровата култура в България – средата на XIX – края на ХХ век“ (София, 2000)
„Енциклопедия български композитори“ (София: СБК, 2003), публикувана на български и на английски език
„Новата българска музика през последните десетилетия: модели и интерпретации“ (София: ИИзк – БАН, 2004)
„Светът на моята музика. Композиторът Владимир Панчев“, съавт. с А. Найденова (София: Марс 09, 2008)
„Концептът „нова звукова сетивност“ – творчески проекции: Димитър Христов, Владимир Панчев, Георги Арнаудов“ (София: ИИИзк – БАН, 2019)
Петко Стайнов в паметта на времето. Автор и съ-съставител (София: фондация „Петко Груев Стайнов“, Исторически музей „Искра“ – Казанлък, 2009)
Архивът на Петко Стайнов: непознати страници. Автор и съставител (София: фондация „Петко Груев Стайнов“, 2012)
Ръководител на авторски колектив на учебници по Музика 1. – 10. клас на издателство „Булвест 2000“
Документален филм „120 години Петко Стайнов“, сценарист проф. д.изк. Елисавета Вълчинова-Чендова, режисьор Людмил Колев, оператор Михаил Георгиев, продуцент „Едита Груп“ ООД – Анелия Дошева (2016)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]