Енгелана
| Енгелана | |
 Един от зидовете при укреплението | |
| Местоположение | |
|---|---|
 | |
| Страна |  Северна Македония |
| град | Охрид |
| Археология | |
| Вид | Мегалитно съоръжение |
| Култура | Палеобалкански култури |
Енгелана или Енхелана (на македонска литературна норма: Енгелана) е археологически обект намиращ се на 5 km северозападно от град Охрид, Република Македония, над скалната православна църква „Свети Еразъм“ – на западните склонове на планината Галичица. Обектът често е наричан от пресата в страната Македонската Микена заради руините на циклопския градеж намиращи се на мястото на археологическия обект.[1][2]
Описание и особености[редактиране | редактиране на кода]
Според археологическите проучвания на обекта, монументалният градеж датира от IV век пр. Хр. и е бил престолен град на племето енхелейци (енгелани) – по-късно наричани дасарети, които са населявали района около днешния град Охрид в древността и са граничили на запад с териториите на илирите. Според твърдението но македонския археолог Паско Кузман въпросното племе, не е илирийско или древногръцко, а е част от етническите субстрати, от които по-късно се създава македонският етнос.[3] Смята се, че енхелейците са основали градовете Лихнида (предшественик на днешния град Охрид) и Енхалон (вероятно днешен Струга).[4]
Предполага се че крепостта е имала стратегическа роля по време на войната на Филип Македонски с илирите през 358 г. пр. Хр.[5]
Археологически проучвания[редактиране | редактиране на кода]
През 1931 – 1932 г. са извършени първите частични археологически разкопки на циклопските градежи от немския археолог Вилхелм Унферакт и от югославския археолог Миодраг Гърбич (Народен музей на Белград). Археолозите проучват най-високата част на крепостта, където се смята че е била резиденцията на владетелят и свитата му. Западните стени на крепостта са подсилени с шест голями кули. Те са изградени от мегалитни каменни блокове с размери 1,80 х 0,90 m.[6]
През 1975 – 1976 г. под циклопския градеж на укреплението са открити основите на раннохристиянска базилика и некропол.[7]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ vest.com.mk „ЌЕ СЕ ОТКОПУВА МАКЕДОНСКАТА МИКЕНА“, архив на оригинала от 22 декември 2015, https://web.archive.org/web/20151222143509/http://star.vest.com.mk/default.asp?id=158757&idg=8&idb=2508&rubrika=Kultura, посетен на 12 декември 2015
- ↑ wikimapia.org – Archaelogical site of Egelana
- ↑ Агенция Фокус „Археологът Паско Кузман: Всеки археолог смята, че златните маски са на народ, на който принадлежи“ – интервю от 23 януари 2012 г.
- ↑ Johann Georg von Hahn (1811 – 1896), Albanesische Studien, S.240.
- ↑ Полибий 5, 108
- ↑ V. Unverzagt, Die Burganlage uber dem Kloster Sv. Erasmo am Ochridasee, Germania XXXII, 1954, 19 – 21, Taffel 9
- ↑ M. Ricl, Polibije, Istorija I, Matica Srpska, Novi Sad 1988
