Жътварка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Жътварки жънат със сърпове на ръка в Русия. Картина от Ф. В. Сычков. 1910
Скица на патента от 1845 г. на подобрена жътварка от Сайръс Маккормик (Cyrus Hall McCormick). Натрупаните житни стебла на платформата се изхвърлят ръчно
Жътварка на Обед Хъси
Жътварка задвижвана от коне

Жътварката [1] е земеделска машина задвижвана с животинска тяга или трактор, за механизирана жътва на житни култури. Извършва механизирано окосяване на житните растения, събира ги до достигане на обема на един житен сноп върху платформа, и ги изхвърля за ръчно връзване. Според историка Уилям Хъчисън, през първата половина на ХІХ век това е най-революционното откритие и нововъведение в селското стопанство на САЩ. С него се премахва непродуктивния бавен и тежък ръчен труд по време на жътва, с което се ускорява производството на храни.

В българският език, с термина жътварка се обозначава и човешка дейност - това е жена, която жъне със сърп. Под жътвари се разбира група от хора извършващи жътварска дейност - косачи, такива жънещи със сърп или с механизирани средства за жътва, връзващи и превозващи с кола снопове жито.

Правилата за правоговор и правопис [2] позволяват употребата на двете форми на думата: „жътварка“ и „жетварка“, „жътва“ и „жетва“, а също така „жътвар“ и „жетвар“. Но това не се отнася до действието - то се определя само като „жъна“, и е недопустимо използването на глагола „жена“.

С внедряването на механизирана жътва и вършитба с комбайни след 50-те години на ХХ век, практически такива машини вече почти не се произвеждат и използват.

История[редактиране | edit source]

Механизирана жътварка приготвена за транспортиране
Жътварка прикачена към малък трактор

Първата успешна конструкция на жътварка е патентована на 21 юни 1834 година от американеца Сайръс Маккормик (Cyrus Hall McCormick) (1809-1884). С патентоването на жътварката се увенчава работата на неговия баща, успешен фермер и механик, работил в Уолнът Гроув, Вирджиния върху конструирането на машина за механизирана жътва в продължение на 28 години.

През лятото на 1831 г. пред няколко десетки заможни фермери и наемни работници в една пшеничена нива във фермата на Джон Стийл в Рокбридж Каунти, Вирджиния, се демонстрира работата на теглената от коне механизирана жътварка, която окосява житните растения, събира ги и периодично се изхвърлят ръчно от платформата върху окосеното стърнище. На следващата година отново се демонстрира работата на жътварката. Оценката на производителността ѝ е, че двама работника с жътварката на Маккормик за един ден жънат около 10 акра (над 40 декара), като за същата работа са нужни 30 души със сърпове.

Освен в семейството на Маккормик и на други места се правят опити за създаване на жътварка и с това не може да се твърди, че точно това е първата създадена жетварка в САЩ. През 1833 г. Обед Хъси (Obed Hussey (1790 – 1860), един изобретател от Охайо, демонстрира и патентова своя собствена жътварка през 1833 г., но е обвинен от Маккормикови за използване на част от принципа на вече създадената от тях машина. Това налага Сайръс Маккормик да кандидатства за патент на построената и демонстрирана жетварка за жътва на пшеница и овес през юли 1831 г. Срещу такса от 30 долара 25-годишният младеж получава през 1834 г. четиринадесетгодишен патент, подписан лично от президента Андрю Джаксън. Патентът е законова необходимост за доказване на оригиналността на конструкцията, нейната защита и защитата на принципа на действие.

През 1840 г. Сайръс Маккормик продава първите две домашно изработени машини в работилницата в Уолнът Гроув, за около 110 долара всяка. Семейството продава нови седем жътварки през 1841 г., които функционират нормално и се поддържат в работилницата при необходимост. Младият Сайръс Маккормик не само че се сдобива и защитава патенти за технологията, но успешно превръща и изобретението си в търговска необходимост, като прави демонстрации и го налага като перспективен търговски продукт. Така с реализирането на добрата идея и качественото производство, успешно отстранява други създадени проекти на жътварки. При организираното от плантатори състезание през 1843 г. във Вирджиния, двата конкурента Маккормик и Обед Хъси демонстрират изделията си и победата на Маккормик е безапелационна. За един работен ден резултатът от жътвата е 17 акра срещу 2 акра на Хъси.

Сайръс Маккормик става голям производител на механизираната жетварка. През 1844 г. от работилницата семейство Маккормик продава 50 машини. Машиностроителната дейност на семейството се премества в Чикаго, където построяват фабрика. За една година, преди големия чикагски пожар през 1871 г. са произведени 10 000 жетварки. Унищожената от пожара фабрика се изгражда на друго място през 1873 г. и още през 1875 година производството е предало за пазара 13 031 броя.

Положеното начало и индустриалният опит спомага за създаването на мощен индустриален център, известен днес под името "Интернешънъл Харвистър" (International Harvester).

Конструкция[редактиране | edit source]

Жътварката е прикачна машина. Състои от няколко групи агрегата, всеки предназначен за изпълнение на конкретни операции. Състои се от:

  • Устройство за прикачване към тягата - трактор или работни животни. Това е третата опорна точка на жетварката, тъй като тя има само две колела - голямо задвижващо целия механизъм на жетварката и малко помощно откъм страната на платформата.
  • Задвижващ механизъм, основно комплектуван от агрегат със зъбни колела. Задвижването има два режима - транспортен, когато механизма е изключен и работен, когато е включен. Задвижването на цялата система се осъществява от въртенето само на голямото метално колело. То има външни оребрявания, за да се обезпечи доброто му сцепление към земята и да не приплъзва по време на работа. Чрез зъбни колела и галови вериги се подава движение към режещия агрегат - т.нар. сърп и към въртенето на греблата.
  • Сърп. Сърпът е режещия агрегат на жътварката. Това е класическа конструкция на подвижен лентов сърп с режещи триъгълни пластини - ножове, и неподвижни противоножове (контраножове) разположени по цялата дължина на платформата. Лентовият сърп се движи в неподвижния гребен, така че при ограниченото движение на сърпа ножовете и противоножовете от гребена, да срязват напълно попадналите там житни стебла. Режещият апарат срязва стеблата на принципа на ножицата. Задвижването на сърпа се осъществява с механизъм, който превръща въртеливото движение от жътварката във възвратно-постъпателно движение за сърпа в хоризонталната равнина на коситбата. Жътварките са снабдени със сърп с дължина от 1,5 до 2 метра.
  • Платформата (поради голямата и равна повърхност в България е наричана одър) , събира откосените стебла до натрупването на количество, достатъчно за един сноп. В челната част на платформата е монтиран сърпа. Формата и големината се определят от приетия размер на режещия сърп. Платформата може лесно да се завърта около оста на окачване към жътварката и така в неработно състояние, машината да е по-компактна и удобна за транспортиране.
  • Гребла. Обикновено те са четири на брой. Действието на греблата, с формата на голям гребен, е чрез въртенето си да накланят стеблата и да ги натрупват върху платформата. Това е решено с механизъм от ролки на всяко гребло, плъзгащ се по затворен контур в основата на греблата. Едно от тях трябва да изхвърли натрупаната маса. Движението на това гребло се променя като ролката минава по друг контур, накланя се повече над платформата и изхвърля окосената житна маса. Задвижващият механизъм позволява в зависимост от гъстотата на посева тази операция да се настройва - например окосената маса да се изхвърля през едно, през две, или през три гребла.

Жътварките в България[редактиране | edit source]

Няма точа информация от кога се използва това средство за жътва в България. В селата преобладават жътварки „Жняк“ и качествените американски „Масей Харис“ (Massey-Harris). Жътварките като средство за жътва се използват до средата на 50-те години на ХХ век, когато след масовизацията, в житните поля започва използването на прикачни съветски комбайни.

Жътварките в изкуството[редактиране | edit source]

Пловдивска художествена галерия. Виждат се две творби на Вл. Димитров - Майстора на жетварска тематика

Тежкият селски труд по време на жътва в изобразителното изкуство е намерил място в творчеството на Владимир Димитров – Майстора. Създадените от него картини през 1922 г. от цикъла си „Жътва“ изобразяват природата, хората и техния труд. Картините „Жетварка“ (1930-1935), „Жетварка от с. Шишковци“ (1935), „Жетвари на обяд“, са създадени в кюстендилския край, но показват селския бит не само там, а и в цяла България по това време.

Значение на откритието[редактиране | edit source]

Въвеждането на механизираната жътва като процес, е и двигател за развитието на индустрията за производство на машини и дава възможност на сезонно ангажираните работници да започнат постоянна работа в промишлените предприятия. Това е сериозен тласък на индустриализацията на САЩ и стимул за развитие на всички области на машиностроенето.

Използване на принципите в други машини за жътва[редактиране | edit source]

Принципите заложени в конструкцията на първите жетварки се използват и до днес в машините с подобно предназначение. На базата на принципите за косене се създадени сноповръзвачки, в които ожънатата стеблена маса се връзва машинно на сноп готов за извозване и вършитба. Класическата конструкция на лентов сърп с режещи триъгълни ножове, се използва в различни машини за косене - в косачки за трева, силажокомбайни, зърнодобивни комбайни.

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Георгиева, Ел., К. Иванова и др. Кратък правописен речник на българския книжовен език, Издателство Наука и изкуство, София, 1989, с. 189. допуска се изписването на думата жътва и жетва; жътвар и жетвар; жътварка и жетварка;
  2. Георгиева, Ел., К. Иванова и др. Кратък правописен речник на българския книжовен език, Издателство Наука и изкуство, София, 1989, с. 189