Иван Москвитин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Иван Москвитин
руски пътешественик

Иван Юриевич Москвитин (на руски Иван Юрьевич Москвитин) (годините на раждане и смърт са неизвестни) руски пътешественик от ХVІІ в.

През 1637 г. в състава на казашки отряд на томския атаман Дмитрий Епифанович Копилов, в качеството си на десятник преминава от Томск до Якутск. На 28 юли 1638 на река Алдан (десен приток на Лена) Копилов основава Буталското зимовище.

От там през май 1639 г. атаман Копилов изпраща отряд от 30 човека начело с Москвитин за търсене на път към Тихия океан. Осем дни отрядът се спуска по Алдан до устието на река Мая и пет седмици се изкачва на 200 км нагоре по реката до изворите ѝ. За един ден пресичат открития от Москвитин хребет Джугджур (2107 м), построяват нови лодки и започват спускане по река Уля. След осем дни достигат до водопади и бързеи, където изоставят лодките и заобикалят по суша опасния участък. След това отново построяват вече голяма лодка и след пет дни през август 1639 г. отрядът достига до Охотско море.

На около 40 км северно от устието на Уля Москвитин основава зимовище. От местните жители узнава за гъстонаселена долина и на 1 октомври изпраща група от 20 казаци с лодката, която след три дни открива устието на река Охота. От там казаците продължават покрай брега на изток, откриват устията на няколко малки реки (Урак, Кухтуй, Улбея, Иня и Тауй) и около 500 км от северното крайбрежие на Охотско море до Тауйския залив (59°30′ с. ш. 150°00′ и. д. / 59.5° с. ш. 150° и. д.). По време на зимуването отрядът на Москвити научава за голяма река далеч на юг, построява две малки корабчета и с тях през следващата година открива западното крайбрежие на Охотско море на юг от устието на Уля.

В края на април – началото на май 1640 г. с двете построени корабчета Москвитин отплава на юг покрай западното крайбрежие на Охотско море, като открива Удския залив (54°50′ с. ш. 135°50′ и. д. / 54.833333° с. ш. 135.833333° и. д., устието на река Уда, Шантарските о-ви и прониква от север в Сахалинския залив. Постепенно продоволствията им свършват и отрядът поема обратно. Разразилите се есенни бери не им позволяват да се доберат до зимовището в устието на Уля и се налага да зимуват в устието на река Алдома (56° 50' с.ш.). През пролетта на 1641 г., след като за втори път пресича хребета Джугджур, отрядът достига до един от левите притоци на Мая и в средата на юли се прибира в Якутск като донася голямо количество ценни кожи. По този начин Москвити открива и се запознава с около 1700 км от западния бряг на Охотско море.

Властите в Якутск високо оценяват заслугите на участниците в похода. Москвитин е произведен в петдесетник, а спътниците му получават от две до пет рубли награда. През март 1642 г. на базата на събраните от него сведения Курбат Афанасиевич Иванов съставя първата карта на Далечния изток. През юли 1647 г. Москвитин се завръща в Томск с чин казашки атаман. По-нататъшната му съдба е неизвестна.

Неговото име носи нос на Охотско море. През 1972 в устието на река Уля е поставен паметен знак в негова чест и спътниците му.

Източници[редактиране | edit source]

  • Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982-86 г.
Т. 2 Великие географические открытия (конец ХV – середина ХVІІ в.), М., 1983 г., стр. 284-287. http://www.bookshunt.ru/b31134_ocherki_po_istorii_geograficheskih_otkritij_t.2