Илия Костов (революционер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Илия Костов
български революционер
Роден
1875 г.
Починал
не по-рано от 1943 г.

Илия Трайков Костов е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и Вътрешната македонска революционна организация.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в 1875 година[2] в струмишкото село Куклиш, тогава в Османската империя. В 1900 година влиза във ВМОРО и служи като куриер и милиционер. В 1903 година е арестуван за революционна дейност и затворен в Еди куле в Солун. След амнистия е освободен и продължава да се занимава с революционна дейност. На 4 февруари 1904 година четата на Кръстьо Новоселски е открита при Куклиш и започва тежко сражение, в което участва и Илия Костов с милицията от околните села. Четата се измъква, но българската милиция дава 48 жертви и много ранени, а турците губят 60 – 70 души. След сражението Куклиш е цялостно изгорено. Не след дълго участва и в сблъсъка на четата на Христо Чернопеев с войска край Куклиш.[3]

При избухването на Балканската война в 1912 година участва в саботажни акции, прекъсва телеграфните връзки и участва в сражения в османците. Куклиш е отново изгорено.[3]

Продължава да се занимава с революционна дейност и след като Куклиш попада в Сърбия.[3]

На 23 април 1943 година, като жител на Куклиш,[1] подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]