Илия Ненчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Илия Ненчев
български политик
Илия Ненчев на конгреса на Илинденската организация през 1942 година в Битоля
Илия Ненчев на конгреса на Илинденската организация през 1942 година в Битоля

Роден
Починал
1978 г. (81 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
Народен представител в:
XXIII ОНС   
Илия Ненчев в Общомедия
Новогодишна и коледна картичка на Илия Ненчев като кмет на Битоля

Илия Н. Ненчев е български политик, адвокат и общественик от първата половина на XX век.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 24 февруари 1896 година във врачанското село Игнатица. Завършва право и работи като адвокат. Кмет е на Игнатица и пръв председател на местното читалище „Пробуда“. Става окръжен съветник. От 1931 до 1934 година е депутат в XXIII обикновено народно събрание. Работи като адвокат в София.[2]

По време на освобождението на Вардарска Македония през Втората световна война е кмет на Битоля от 21 октомври 1941 година до 29 април 1943 година.[1][2][3] В Битоля е част от редакцията на вестник „Пелистерско ехо“.[4]

След Деветосептемврийския преврат в 1944 година, Ненчев е репресиран от новите комунистически власти и лежи в концлагера Белене.[5]

Умира в 1978 година в София.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Парцел 23 // София помни. Посетен на 14 февруари 2017.
  2. а б Исторически календар // Мездра. 21 век VIII (4 (226)). 24 февруари – 10 март 2010. с. 4. Архивиран от оригинала на 2017-02-15.
  3. Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941 – 1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
  4. Македонска енциклопедија, том II. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-024-1. с. 1130 – 1131. (на македонска литературна норма)
  5. Гетов, Мирослав. Да се завърнеш в бащината къща // Мездра. 21 век X (10 (257)). 11 – 25 май 2011. с. 2. Архивиран от оригинала на 2017-02-15.
? кмет на Битоля
(21 октомври 1941 – 29 април 1943)
Христо Светиев