Имперски окръг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
10-те имперски окръзи в началото на 16 век.
Максимилиан I при разделянето на имперските окръзи (Tromsdorff, Geographie von ganz Teutschland, 1711)

Имперски окръг (на немски: Reichskreise) са териториални единици на Свещената Римска империя. Те са образувани от 1500 г. по време на реформата на империята от Максимилиан I и съществуват до 1806 г.

Първите шест образувани окръзи през 1500 г. са:

През 1512 г. се образуват още четири други:

Границите на десетте имперски окръга просъществуват практически без изменения до началото на 1790-те години, когато войните с революционна Франция разрушават системата на окръзите. Част от тях се задържа до самия край на Свещената Римска империя през 1806 г.

Състав на окръзите[редактиране | edit source]

В състава на всеки окръг влизат всички държавни образувания, намиращи се на неговата територия: светски княжества, църковни владения, свободни градове, рицарски владения.[1] Съществуват и изключения. Следните територии не са част от системата на окръзите:

Съставът на членовете на имперските окръзи в продължение на цялата история на съществуването им не остава неизменен. Въпреки, че общият принцип е за прехвърляне на правото на участие в органите на управление на окръга от старите към новите владетели на държавите, това правило често се нарушава, за да се предотврати прекаленото усилване на дадено княжество. Така на херцога на Вюртемберг не е позволено да получи право на глас в събранието на Швабския окръг за херцогство Тек, а на кралят на Прусия — в събранието на Франконския окръг за графство Гайер. Също така, към новите им владетели не преминават правата за участие в органите на управление за секуларизираните манастири (Хереналб, Кьонигсброн) и редица епископства без суверенна територия (Гурк, Лавант). Освен това, значителен брой територии на членове на имперските окръзи губят правото си на участие в имперския райхстаг след края на управляващите ги династии и присъединяването към други немски княжества (например Юлих, Берг, Клеве, Юстинген, Хоенвалдек и други).

Освен държавните образувания в структурата на имперските окръзи влизат лично главите на два аристократични рода — на Турн унд Таксис и Льовенщайн-Вертхайм-Рошфор.

Литература[редактиране | edit source]

  • Martin Zeiller: Von den zehn Kreisen. 1660, 1694.
  • Johannes Alhusius: Politica methodice digesta. 3.Aufl., Herborn 1614.
  • Winfried Dotzauer: Die deutschen Reichskreise in der Verfassung des alten Reiches und ihr Eigenleben. 1500–1806. Wissenschaftliche Buchgesellschaft, Darmstadt 1989, ISBN 3-534-04139-9 [1]

Източници[редактиране | edit source]

  1. The Ten Imperial Circles (Reichskreise)